Като цяло не си намерих много неща за гледане от изминалия пролетен сезон на японската анимация, но едно аниме наистина успя не просто да грабне вниманието ми, ами и да го задържи до края. Става дума за “Гранични служби” (The Marginal Service), което гледах в чудесния превод на Мартина Андреева.
Браян Найтрейдър е млад полицай, който не може да преживее загубата на партньора си от работата. По време на акция срещу корупцията, той се натъква на свръхестествено явление, разказът за което коства уволнението му. Малко след това Найтрейдър бива преместен в тъй наречените Гранични служби. От тях Браян научава, че освен от хора, Земята е населена и от свръхестествени създания, които живеят скрити между нас. Някои от тях обаче се занимават с престъпна дейност и е работа на Граничните служби да я пресекат. Браян идва точно навреме, за да се включи в акциите срещу терористичен лидер, наричан Гумения…
“Гранични служби” е забавна и весела история, която по нещо напомня на западни продукции като “Пазителите на галактиката” и “Отряд самоубийци”. Основната й сила е в героите, като отлично впечатление прави протагонистът Браян, озвучен перфектно от легендата Мамору Мияно. Това е образ едновременно забавен, но и трогателен. Поддържащият кастинг също е на ниво, както и антагонистите, от които най-култов е Гумения, работещ под маската на музикален идол, който всички тайно харесват.
В технически план анимето е много добро, като има красив рисунък с ярки цветове и добър в естетическо отношение дизайн на персонажите. Откриващата песен е изпълнена от Мамору Мияно по фантастичен начин и винаги вкарва зрителя в ритъм за предстоящияя епизод. Екшънът не е основен акцент на историята, но действието върви доста динамично. Хуморът е важна част от това аниме, но не бих казал, че е натрапчив. Има ги и задължителните трогателни моменти, които поне на мен ми харесаха.
Като цяло “Гранични служби” е чудесна японска анимация, малко бижу за феновете на фантастиката, които ще се зарадват и на няколко “великденски яйца”, намигващи към класически хитове като “Хищникът”, “Нещото” или “Денят на независимостта”. Препоръчвам го на читателите на Цитаделата, ако вкусовете Ви поне малко напомнят моя, ще останете доволни.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари