Клише е да споделям колко съм се притеснявал преди всяка церемония по връчването на годишните награди на „Цитаделата“ и как след това самото събитие неизменно е опровергавало тревогите ми. Истината обаче е, че този път нервите ме държаха едва до вторник, тъй като от сряда преминах в режима на рали „Монте Карло“, което отвлече ума ми. А малко преди самите награди вчера разбрах, че племенникът ми ще дойде на събитието — нещо, което толкова ме зарадва, че през цялото време бях в отлично настроение, докато водех церемонията.
Което не промени факта, че тя бе вълшебна — получи се идеалната комбинация от нови хора, стари приятели, някои от които не бяха идвали от над десет години, представители на различни издатели и авторката, написала най-хубавата българска книга за миналата година.
Става дума за Вида Делчева, разбира се, на която искам да благодаря най-сърдечно за поканите, които раздаде на свои приятели, и за начина, по който ни помогна с организацията. Чудесното беше, че те не съжаляваха за идването си, тъй като нейният роман „Слънцеломи“ спечели наградата за Българска книга на годината. Това бе и една от категориите, предизвикали най-голям интерес по време на самата церемония и зарадвали най-много гостите — дори тези, които не бяха дошли с победителката.
Благодаря на Мартин Янков за снимката с нея.
Нейната награда дойде по-скоро към края, а като цяло отличията може би могат да се разделят на такива, получени от дейци на жанра — автори и издатели, и такива, при които наградите излизаха да получат феновете. Хибридно между двата вида може да се позиционира отличието на Дрейк Вато, който спечели наградата за Фен на годината, но освен това е и писател. Той направи не едно, а две големи обещания пред публиката — втора част на космическата сага с дракони The Celestial Way и превод на поредицата у нас.
Петя Иванова ме е щракнала как съм се замечтал за книгите:
Иначе от нашите фенове самата Петя излезе да приеме наградата на „Аватар: Огън и пепел“ — най-убедителният победител в тазгодишното издание на наградите, въпреки конкуренцията на „Лило и Стич“. В този ред на мисли една малка Лило, дошла с родителите си, създаде много настроение, докато тичаше между нас. Петя по-рано коментира и наградата на Джули Кагава, спечелила приза за Автор на годината. С не една, а две победи пък си тръгна любимата ни сага „Хари Потър“.
Първото отличие беше фенско и отиде при форума „Български магически свят“, посветен на ролеви игри, вдъхновени от света на Дж. К. Роулинг. Наградата получи Тихомир Рачев, който разказа повече за начинанието. Някак на място, предвид юбилея от четвърт век, наградата за Книга на годината остана при „Хари Потър и Огненият бокал“, с което стана ясно, че времето на магьосника в Цитаделата никога няма да стигне.
Искам да благодаря на Валентина Божичкова от „Егмонт“, която не само прие наградата, но и обеща нов скъп дар за феновете на поредицата — още едно луксозно издание, този път на шестата книга, от серията, започната от Джим Кей.
Може би най-смислените послания за цялото събитие отправи д-р Стефан Недков от издателство „Инфодар“. Той получи наградата за Преводач на годината заради работата си по адаптации за деца на класически литературни произведения, сред които и „Дракула“ на Брам Стокър. Коментарът му беше, че това е любима книга на децата, но от родителите зависи дали те ще четат, а неговият опит му е показал, че често именно те са и най-голямата пречка пред това, определяйки произведения като фентъзи и хорър за измишльотини.
Д-р Недков каза, че по този начин — и с „помощта“ на образователната система — се създават хора, загубили интерес към класиката. Неговата работа и тази на „Инфодар“ е да опитат да променят това. Той си пожела след още десет години читателите на книгите, които издава, да стоят на тогавашните клубни награди.
Д-р Стефан Недков коментира и наградата на „Галафайл“ за Международен хит на годината. Той каза, че автори като Тери Брукс и Р. А. Салваторе, които е издавал в началото на века, са наследили Карл Май и Майн Рид като създатели на приключения, способни да пленяват съзнанието на младите. Конкретно за новата „Шанара“ на Брукс той сподели, че книгата е доказателство как жанрът фентъзи успява да съхрани детското и у много възрастен човек, като го вдъхновява да твори — и в това е силата на жанра.
Всички в залата останахме възхитени от мъдростта на Преводача на годината. Прекрасно е, че „Инфодар“ отново станаха част от наш празник, след като доминираха множество наши церемонии в първите години от съществуването ни.
Но събитието не беше само за старите ни приятели от „Егмонт“ и „Инфодар“. „Протон“ спечелиха наградата за Издателство на годината заради новите издания на класики от Робърт Хайнлайн и Робърт Силвърбърг. Техният представител Даниел Николов сподели, че дълго време е опитвал да убеди големи издатели да пуснат непревежданите у нас техни книги, но без успех, което го е убедило да се заеме сам с тази работа.
Той подчерта, че не прави компромис с качеството на книжното тяло, а книгите, които издава, не се забравят лесно и е добре да останат здрави и след десет години в някоя библиотека. Николов каза още, че Хайнлайн не е изгубил актуалността си — напротив, днес много от предвижданията му се сбъдват.
Богдан Русев за жалост не успя да присъства лично на церемонията по връчването на наградите, но Радослав Христосков от издателство „Фикшън Фабрик“, който разпространяваше новото издание на „Синът на пустинята“ на Коледния панаир на книгата, прие наградата му и пое ангажимент да му я предаде. Самият Русев пък ни изпрати следното приветствие:
За мен е чест и радост да спечеля тази награда. Като писател дължа всичко на книгите-игри, които бяха невероятна школа за мен — както в самото умение на писането, работата с въображението и, не на последно място, спазването на срокове, така и в самочувствието, което ми даде това да бъда издаван и популярен автор, докато все още бях в гимназията.
Затова много се радвам, че сега — когато вече съм на 50 години — отново имам възможност да се връщам към този любим жанр и към някои от най-любимите си неща в него. „Вечният воин“ беше специална за мен, защото е — както се изрази един от хората, чието мнение ценя — „дестилирана носталгия“.
Колкото до „Синът на пустинята“, нейният статут на класика донякъде ме плашеше, когато се изправих пред задачата да създам продължение, но съм наистина доволен от резултата. Още веднъж, много благодаря на всички.
Ако говорим за феновете, доцент Искрен Иванов отново излизаше често, като коментира победите на анимето Devil May Cry, сериала „Домът на Давид“ и Супермен, който спечели приза за Герой на годината. Според него Дейвид Коренсует и режисьорът Джеймс Гън са успели да предадат на този образ уязвимост и да го направят Човек — а това се оказало решаващо за успеха.
Що се отнася до Devil May Cry, там се заговорихме, че поредицата продължава традициите на класиката Devilman, но в по-малко угнетителен тон. В хорър тоналност бе и успехът на Маниту от Греъм Мастертън в класацията „Феникс“ за класика в жанра, приета от Васил Мирчев.
Милен Станиславов, който е един от основните „виновници“ да имаме такава категория в наградите заради ревютата си, прие грамотата на Silksong като Игра на годината и изрази изненадата си, че тя е успяла да победи считаната за фаворит Expedition 33. Милен я описа като игра, която привидно изглежда весела, ала крие мрачни нотки.
Що се отнася до нивото на трудност, според него тя е направена така, че да е удобна за хора с различно умение. Милен също така похвали начина ми на водене с интервюта, което може би е малко встрани от темата, но определено ме зарадва.
Лично аз най-много се зарадвах на наградата за Злодей на годината. Едно, защото я спечели Марионетката от любимата ми хорър поредица „Нощна смяна във Фреди“, и второ, понеже имах възможност да връча наградата на моя племенник Макс Драганов, фен на сагата Five Nights at Freddy’s или накратко FnaF още от игрите. Той за пръв път дойде на клуб, и до последно не се знаеше дали ще присъства на церемонията, но успя с помощта на брат ми Боян и веднага си тръгна с грамота — което според мен е добър дебют във фендъма.
Иначе точно познанията от игрите позволиха на Макс да направи много задълбочен коментар за сюжета във филмите и какво можем да очакваме в трета част.
С този личен момент завършвам представянето на наградите, които иначе след официалния край на церемонията продължиха в любимия ни китайски ресторант на улица „Неофит Рилски“, където бистрихме жанра до късно. Благодарим на директора Минко Ламбов и координатор Емилия Раднева за възможността да организираме юбилея си в ОКИ ДК „Средец“ и се надяваме през остатъка от годината да имаме още няколко смислени и съдържателни срещи, на които отново да срещнем любими произведения и фенове от миналото и бъдещето.
Статия на д-р Александър Драганов
Снимки: Петя Иванова и Мартин Янков
Последни коментари