The Sorcerer’s Daughter (The Defenders of Shannara #3)

daughter

“The Sorcerer’s Daughter” (“Дъщерята на Магьосника”) е третият роман от поредицата “The Defenders of Shannara” (“Защитниците на Шанара”) на писателя Тери Брукс. Той излезе преди две години, малко след злополучния сериал на МТВ по първите книги на автора и много фенове изказаха оплаквания, че Брукс е променил стила си, така че да допадне на тийнейджърите, а не на старите фенове, които си следят голямата сага за “Шанара” от десетилетия. След като прочетох книгата, мога да кажа, че това категорично не е вярно и макар да има известно отстъпление спрямо качеството на предните две части, “The Sorcerer’s Daughter” е много силен и напрегнат роман в жанра на епичното, а не на тийнейджърското фентъзи.

След дълги войни, Друидите и Федерацията, основни антагонисти в Четирите земи още от времената на Пар Омсфорд и Уокър Бо насам, най-сетне са готови да седнат на масата за преговори. До Аришайг, столицата на Федерацията, възстановена след атаката на завърналите се демони от света зад Забраната в предната трилогия, пътува делегация, ръководена от Върховния Друид Исатурин, а в нея пътува и Паксън Лий, неговият официален защитник, въртящ могъщия вълшебен меч на своя род. За жалост срещата с министрите от Коалиционния съвет, съгласили се на преговори се превръща в пълно фиаско, тъй като от нищото се появява демон, който ги избива безжалостно и подминава друидите. Паксън, Исатурин и останалите делегати са принудени да бягат, за да спасят живота си от стражите на Федерацията, тъй като са основните обвиняеми за случилата се трагедия, а малцина се досещат, че истинският виновник е Арканен Рай, зъл магьосник с огромна сила, изчезнал през последните години. В същото време Крисалин, малката сестра на Паксън, е отвлечена под носа на приятелката му Леофур и изчезва безследно. За да я намери, Леофур, която е дъщеря на Арканен, ще трябва да се довери на много странен мъж, прокълнат с дарбата на превъплъщението, но без да може да я контролира…

Лично аз не мога да разбера какво общо намират някои читатели между тази интересна, увлекателно написана книга и сериала на МТВ, направен като за лоботомизирани. Брукс е в стихията си, докато заплита паралелните сюжетни линии в романа, като отделя достатъчно внимание както на Леофур, така и на Паксън, както на Крисалин, така и на новия герой Имрик, а злодеите му – Арканен и вещицата Мелис, ново изчадие, намерено от него в блатата, са така гадни и отвратителни, както може да очаквате от автора, измислил образи като Косача, Финдо Гаск или Шадоуините. Предполагам, че яростта на някои ревюиращи е дошла от това, че за пръв път в творчеството си Брукс е описал романтични отношения между две жени, които са в делегацията на друидите и това превратно е било изтълкувано като проява на политическа коректност. Авторът на десетки бестселъри, спечелили си милиони читатели по целия свят обаче нито е натраплив, нито идеализира или обижда тези персонажи, а прави каквото може, за да ги представи като живи хора, а съдбата им е напълно в синхрон с тази и на останалите образи. Лично за мен единственият недостатък са финалните битки с Мелис и Арканен и то не защото не са добре написани – напротив, те са напрегнати, динамични и интелигентно измислени, но за мен трябваше да бъдат идея по-драматични и брутални. Въпреки това, оценката ми за романа остава висока, а най-хубавото е, че в следващата книга “The Black Elfstone” Брукс се връща към стила от най-добрите си години, когато пишеше “Наследството на Шанара” и всичко това ме кара да чакам с нетърпение романа “The Skaar Invasion”, който излиза през юни.