Manitou Blood

manitou blood
На три пъти ясновидецът Хари Ърскин се е изправял срещу Мискемакус, великия чудотворец на индианците, жестокия шаман, твърдо решен да отмъсти за своя народ, като избие всички бели. Хари е успявал да спре завръщането на най-злите богове на червенокожите, Великите Древни, изчадия, съществували от преди самото начало на времето. Но сега срещу него се изправя нещо различно…
Преди да продължа с ревюто искам да благодаря на колегата преводач и ценител на ужаса Иван Атанасов /John At/, който ми услужи с книжките за Маниту на Греъм Мастертън, от които на български е излизала само първата част “Кошмар в Манхатън“. За жалост третата книга е неоткриваема, но Мастертън е достатъчно добър автор, че да може читателя да скочи от втората книга, Revenge of the Manitou, на четвъртата, чието ревю четете в момента, без сериозни проблеми. А там го чака истинска кървава баня.
В Ню Йорк е едно от най-горещите лета, случвали се някога, а хората още помнят голямата рана, нанесена им от терористите на 11-ти септември. Но сега над града надвисва още по-голямо зло. Епидемия, която не може да бъде диагностицирана и поваля стотици за броени часове. Симптомите са едни и същи – натрапливи кошмари за това как си затворен жив в ковчег и натоварен на голям кораб, който плава през морето. Следва изгарящата болка, отвътре и отвън, хидрофобията, помътняването на разсъдъка, като при бяс. И жаждата – жажда за кръв, която утоляваш без скрупули, готов да посегнеш и на най-близките. Когато пристъпът премине и започнеш да повръщаш кръв, за теб вече е късно. Но страшното идва след настъпването на смъртта, когато се превръщаш в това, което журналистите от масовите медии наричат вампир, без дори да подозират колко са прави. И когато военните отцепват Манхатън от останалия свят, на ясновидеца Хари Ърскин, разведен мошеник, който винаги се е боял от истинските проявления на незримото, не му остава нищо друго, освен да се изправи срещу потомците на Дракула. Но докато разгръща румънските легенди, той попада на нещо много по-страшно дори от глутницата побеснели вампири.
Само ти може да си толкова жесток, чудотворецо…
Докато дискутирах проблематиката за представянето на древните митове пред съвременния читател и зрител с моя колега и приятел Влади Ангелов в Интернет, споменах, че за мен много добре се справя Греъм Мастертън с книгите за Маниту. Той ми отвърна по пределно прост начин – Мастертън е един от най-добрите автори на хорър в света. След прочитането на тази книга, не мога да не се съглася. В нея прочетох за най-страшните вампири, на които съм попадал някога, преразказани от автора с уникално сплитане на румънските народни приказки и индианските предания. В нея има страховити моменти, от които да изтръпнеш, брутални кървави описания, които съперничат на написаното дори от Джеймс Хърбърт, изключително богат и заплетен сюжет, красноречив протагонист, който сладкодумно разказва плашещата история за Кръвта на Маниту и архизлодей, пред който, както написа един ревюиращ в Goodreads, Волдемор и Саруман са аматьори. Макар на моменти книгата да ми се видя прекалена с описанията на свръхестествена еротика, мога да кажа, че тя е достойно продължение на оригиналните романи за Маниту, които от своя страна са едни от най-добрите книги на ужаса, които някога съм чел. Дано някой наш издател се сети да ги издаде на български. Читателите ни го заслужават.
Греъм Мастертън също.

Оставете отговор