I Am Slaughter /The Beast Arises #1/

i am slaughter
“I am Slaughter”.
Човек не може да не обича Games Workshop и Warhammer след като са способни да започнат новата си поредица The Beast Arises с такова гръмотевично заглавие, което на български най-сполучливо може да се преведе като “Аз съм Клане”. Това харесвам на британците, няма шест пет, не се съобразяват с това дали някой няма да се стресне, нито им пука, че би втрещило кежуъл фенчетата, свикнали с генерик заглавия като “Силата се пробужда” или “Зората на справедливостта”. Не, “Аз съм Клане”, казва Дан Абнет със заглавието на книгата и така кара ценителя да оближе нетърпеливо устни, представяйки си какво го очаква в книгата.
Минали са векове от Ереста на Хорус, пагубния конфликт, оставил Императора неподвижен и смъртноранен на Златния трон и изличил неговите богоподобни синове – примарсите – от галактиката. Само Адептус Астартес, славните воини от космическата пехота, все още са наоколо като отломка от славните времена на миналото, а и тяхната роля вече е по-скоро церемониална – Имперските Юмруци, защитниците на планетата Тера, тренират цял живот за битки, в които никога няма да влязат, великите Ултрамаринци се борят по границите с жалки оркски племена, а Сенатът е оплетен в междуособици и политически интрижки. Докато…
На планетата Ардамантуа, само на шест седмици път от Тера, не става нещо странно. Нов враг – Хромите – странни буболечки, разделени на клас от работнички и воини – прииждат в невероятни количества и нападат като плъхове. Имперските юмруци са изпратени да се справят с тях, най-сетне получили шанса да изпитат уменията си. Но тогава на планетата става нещо странно. Гравитационни бури. Разруха. Смърт.
Капан.
Хромите нападат ожесточено и сякаш опитват да влязат в комуникация с избиващите ги хора. За да им кажат нещо. Но какво?
Звярът идва…
Дан Абнет е един от най-добрите автори, които съм имал удоволствието да чета и, може би, като махна настрана личните си пристрастия към фабюлъс елфите и елдари на Гав Торп, трябва да призная, че той е най-добрият автор за Хамъра. Защо? Защото има най-важното умение на един автор, успява да разкаже много с малко думи. Макар да е кратичка – няма и триста странички – I am Slaughter успява да въведе читателя в цяла една нова епоха на галактиката, да го запознае с основните играчи, да развие характерите на главните си герои и да разиграе цяла космическа битка, която е само като увод към клането, което най-сетне идва в последните глави. Абнет майсторски хваща драмата на Астартите, герои от епоха на богове, принизени от това да бъдат украса за интриганти, като в същото време взима злодеите, считани досега за comic relief във вселената – орките – и ги прави да изглеждат така, че нито да са комични, нито да чувстваш облекчение с идването им, напротив, тук те са зверове, еманация на злото и разрухата, изчадия, от които ще ви побият тръпки.
Мога само да се надявам следващите автори да задържат нивото на Дан за тази книга. Но началото е славно.

Един коментар за I Am Slaughter /The Beast Arises #1/

Оставете отговор