Helsreach (Space Marine Battles)

hellsreach

Представете си какво би било, ако Дарт Вейдър от “Междузвездни войни” ръководеше защитата на Минас Тирит във “Властелинът на пръстените” и ще получите груба представа за сюжета и атмосферата в “Helsreach”, роман на писателя Аарън Дембски-Баудън от поредицата “Space Marine Battles”, която преразказва различни грандиозни битки от света на бордовите игри Warhammer 40 000.

Грималдус е реклузиарх – капелан от ордена на Черните тамплиери на космическата пехота, рицари от далечното бъдеще, които водят вечен поход в името на човешкия Империум, на теория за да подчинят галактиката на хората, а на практика за ги защитят от многобройните им извънземни врагове – орки, тираниди и слуги на Хаоса. Получил поста си след смъртта на своя учител Мордред, Грималдус бива изпратен на планетата Армагедон – мрачен индустриален свят, който обаче е от жизнено значение за човечеството, поради разположението си и многото полезни изкопаеми, които се добиват от него. Сега Армагедон е нападнат от най-свирепите възможни врагове, пълчища орки, които долитат от космоса на грубо издяланите си кораби, а в примитивните им умове има само жажда за бой и кръвопролития. Грималдус е натоварен със защитата на Хелсрийч, крайбрежен град, в който ще трябва да обедини местните с имперската гвардия щурмоваци, братята му свръхчовеци от космическата пехота и могъщите гигантски роботи на Механикуса, за да удържи несметните пълчища на зеленокожите…

За мен Warhammer и Warhammer 40 000 са синоним на качество. Макар да открих поредицата още през 2010-та, истински се запалих преди четири години, за три от които изчетох толкова много романи по тези бордови игри, че в един момент се пренаситих, поради което си дадох и пауза от около половин година. Именно затова успях да се насладя максимално на “Helsreach”, която отново показва класата на Аарън Дембски-Баудън, автор, вече демонстрирал качествата си в очите ми с класиката “The First Heretic“. Грималдус е изключително магнетичен протагонист, фанатично предан на Империума воин, който изпитва презрение към хората, които трябва да пази и въпреки това е готов да го направи в името на идеала, за който се бори… и все пак дори принцепса на най-големия робот от Механикуса вижда красотата в очите му със собствените си оптики на киборг, макар да не достига до съмненията, които го разяждат, а именно, че не е достоен да наследи Мордред и че не иска да умира на свят като Армагедон. Около гордият пехотинец се появяват още забележителни персонажи, като Андрей, младия войник с дяволски късмет, Юстициан, технопехотинец, който търси отдавна забравена тайна на киборгите от Механикуса, както и принцепс Зара, която управлява най-могъщия им робот и има човешки емоции, макар тялото й отдавна да е част от машината. Всички те се изправят срещу наистина неумолим и брутален съперник, който им отнема всичко, стена по стена, сграда по сграда, улица по улица, с несметните си пълчища, примитивна ярост и чудовищни бойни конструкти, наречени гарганти и описвани като сглобки от боклуци. За да ги победи, Грималдус ще трябва да намери разрешението на противоречието за това дали е по-важно да вдъхваме добро или да унищожаваме зло в живота си на този свят, а също и да успее да излезе от сянката на своя загинал учител…

Макар да имам известни забележки към книгата – тя е над 400 страници, което на моменти идва множко за една обсада и внася понякога ненужно разширение на кастинга герои с присъдружните досадни описания, като цяло Helsreach е пир за любителите на епичната фантастика и поредното брилянтно произведение, излизащо с марката Warhammer 40 000, с което преоткрих любовта си към серията – макар и тя на практика никога да не бе угасвала истински.

Тагове:  

Оставете отговор