Family Portrait

family portrait

“Портретът на Дориан Грей” е може би най-известната книга на Оскар Уайлд, заслужено спечелила си място в пантеона на голямата литература. “Family Portrait” е отговорът на Греъм Мастертън към нея, така както “Mirror” е реплика към историите за Алиса на Луис Карол, а “The Wells of Hell” разкрива “истината” зад творчеството на Х.Ф. Лъвкрафт.

Преди повече от шест десетилетия семейство Грей са напуснали Кънектикът, макар да са били едно от най-заможните и уважавани семейства в щата, при все някои особености в поведението им, издаващи определена екцентричност. Следите им се губят някъде из Европа и така до наши дни, когато старото им имение отново оживява, защото обитателите му са се завърнали, странни и чудати хора с нестандартни вкусове и подчертано отношение към добрия живот и изкуството. Морис Грей, големият брат в рода, кара стар “Кадилак Флитууд”, несъмнено аристократична кола, макар поради черния си цвят тя зловещо да напомня на катафалка. Сестра му Корделия пък е изумително красива и е твърдо решена да намери картина от стар художник, която макар  да няма особени художествени достойнства, изглежда има силна сантиментална стойност за семейството й.

Но в същото време в щата започва серия от чудовищни убийства, от които полицията намира само зловещи следи – изхвърлени трупове на хора, одрани живи преди смъртта си. Кой и защо извършва тези престъпления? Какво кара младо момче, останало сакато след зловещ инцидент да изпада в почти епилептични пристъпи, по време на които предупреждава, че “те” са се върнали? Кое е страшилището, което отнема живота на местните котки? Когато един стопаджия отива в полицията, за да се оплаче от зловеща среща с аристократичен господин, който е сметнал за гей, но се е оказал нещо далеч по-ужасяващо, местният шериф ще трябва да обедини сили със съдържателят на галерията, чиято собственост е старата картина, търсена от Корделия Грей, за да се изправи срещу чудовищен заговор от далечното минало, в основата на който е историята на едно семейство, извършило ужасяващ ритуал, обещаващ вечна младост още на този свят…

Като автор на над 200 книги, Греъм Мастертън предлага най-разнообразни преживявания на хорър читателите, като най-сполучливите му произведения с основание се считат за класика в жанра, докато други биват заслужено забравени. “Family Portrait” е една от най-награждаваните му книги и мога да кажа, че има защо да е така, макар да не е за читателите с по-разклатени нерви или чувствителни стомаси. Романът, вдъхновен от Оскар Уайлд, създава една почти опияняваща атмосфера, в която от една страна усещаме европейски декаданс на провокативни произведения от изобразителното изкуство, коментирани с чаша скъпо френско вино в ръка, а от друга настръхваме и треперим от описания на неописуеми жестокости, извършвани със зловеща прецизност и дори известна гордост от убийците. Така самият роман прилича на злодеите в него, с приятно и елегантно покритие, което прикрива поквара и разложение, за да достигне кресчендо в среща на средновековния окултизъм и теоретичната физика точно преди горчивия финал. И макар аз да си оставам фен повече на индианските хоръри на автора като “Маниту” и “Charnel House“, не мога да не отрека, че “Family Portrait” е забележително произведение в литературата на ужаса, задължително за ценителите на такъв тип книги.

 

 

Оставете отговор