Centaur Aisle (Xanth #4)

centaur aisle

След сравнително дълга пауза се завърнах към фентъзи поредицата “Зант” на Пиърс Антъни, като посегнах към четвъртия том от нея, “Centaur Aisle”. Бях останал много доволен от оригиналната трилогия, но тук, въпреки появата на прабългарите в сюжета, останах по-скоро разочарован. Шегите бяха изтъркани, а историята – не така интересна.

Крал Трент и жена му отиват на посещение в Мундания, като напускат вълшебната земя Зант и оставят младия Дор да управлява. Дор силно се притеснява от новата си роля, но се справя добре – в рамките на седмицата, в която се очаква Трент и съпругата му да отсъстват. Когато обаче те не се връщат, той решава да потърси къде са, като заедно с принцеса Айрийн и приятелите си от детинство се отправя на опасно пътуване към Острова на Кентаврите, а оттам и извън земите на Мундания…

Книгите на Пиърс Антъни се пишат по формула, която бе интригуваща първите три части, но тук става досадна. Едни и същи местности се посещават вече за четвърти път, конфликтът не предизвиква любопитството на читателя, а излизането в нашия свят, кой знае защо по нашите и на Румъния земи в ранното средновековие, няма чара на вълшебствата в Зант. Резултатът бе, че се насилих да прочета книгата, макар в нея да имаше и свежи попадения, а Дор, подобно на баща си Бинк, да е симпатичен герой. “Зант” е много дълга серия и теоретично имам още десетки книги за четене от нея. Дали на практика ще стигна до тях обаче, вече ми се струва доста съмнително…

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор