Трите карти (Тъмната кула #2)

Trite karti

Пътуването на Роланд Стрелеца към Тъмната кула продължава и след съдбовната му среща с Човека в черно. В “Трите карти”, втората част от епичната поредица на Стивън Кинг, Роланд се озовава на пуст бряг край безкраен океан, по който лазят отвратителни същества, подобни на омари. Те имат навика да задават безсмислени въпроси, но не отказват човешкото месо и при близката си среща с едно от тях, Стрелеца губи няколко свои пръста и бива заразен с инфекция. Докато търси спасението, той попада на врати, които водят към… нашата реалност. Те му позволяват да влиза в умовете на определени хора, които изпълняват ролите, предречени от картите таро на Уолтър в края на предишната книга.

Еди Дийн е наркоман, който яката е загазил. Развил хероинова зависимост поради сляпото преклонение, което има пред брат си Хенри, Еди в момента пренася кокаин в самолет. Това е стока на мафиотския бос Балазар, но ченгетата, които проверяват пътниците при кацане са не по-малка опасност. Когато обаче Роланд влиза в ума му, той ще предложи спасение на младежа – макар че в бъдеще ще е готов да го пожертва, само и само за да стигне до Тъмната кула…

Одета Холмс е кротка саката жена от африкански произход, с благ характер, въпреки борбите за равноправие, които води. Но когато попада в главата й, Роланд разбира, че тя страда от раздвоение на личността и в тялото й живее и друга жена – злата Дета, която ненавижда всички бели мъже в червата си. (Днес такъв характер вероятно би бил описан като положителен, но това е друга тема.)

Скоро тримата отново са на ужасния бряг, на който чудовищата пълзят и задават безсмислените си въпроси – а ако Еди и Одета не успеят да преборят демоните в себе си, ще загинат заедно със Стрелеца…

“Трите карти” е динамична и интересна книга, в която Кинг развихря своето най-голямо умение, а именно способността да наблюдава човешката душа. Той прекрасно разгръща образа на Еди, който ми стана любимец, като вместо да го обвинява за зависимостта му, успява да разкаже човешка история, в която да обясни защо едно базово свестно момче е стигнало до тук. Предполагам, че работата по Дета, неправилно дигностицирана в книгата като шизофреничка (в действителност шизофренията и раздвоението на личността са две отделни заболявания), е била дори по-трудна и на моменти този персонаж определено би направил и от най-либералния човек симпатизант на “Ку Клукс Клан”. Но и тя си има причина да бъде такава, а развитието на характера й е определено интригуващо.

Освен драматургията и психологизма, “Трите карти” има и много добър екшън, като престрелките с мафията в началото и с полицията в края на книгата са сред най-добрите, които съм чел. В края на книгата става ясно, че пътуването към Тъмната кула продължава – и ще премине през третата част на поредицата, озаглавена подобаващо като “Пустош”.

Оставете отговор