Сблъсък

The Stand Cover

“Сблъсък” е една от най-известните и най-големи книги на Стивън Кинг, епос толкова огромен, че когато го издават на български излиза или в три, или поне в две части. Това е роман за края на света, който трудно може да се ограничи в един жанр – основното е хорър, разбира се, но има още фентъзи, фантастика, магически реализъм, както и човешка драма. Те се смесват в блюдо, което може би се е получило твърде обилно – над 1000 страници дължина – обаче си струва да бъде опитано, дори прочетено от кора до кора.

Когато си представят апокалипсиса, хората обикновено рисуват епични картини във въображението си – библейски зверове и демони, бълващи огън, огромни чудовища, излезли от морските дълбини или път летящи чинии, които поразяват всичко с лазерите си. Обаче в действителността на “Сблъсък” краят идва от глупост и дързост – смесицата, която придава романтиката на човешкото съществувание, но е също и неговото проклятие. Макар да са подписали договора за неразпространение на биологично оръжие, американците са разработили смъртоносен щам на грипа, чиито вирус мутира постоянно и така не може да бъде победен от антителата в човешкия организъм. Вирусът, разбира се, се пази за специални случаи, обаче бива изтърван от контрол след авария, а един от пострадалите военни успява да се измъкне и така предава болестта на близките си, а оттам тя се разпространява като писмо на щастието – един заразен я предава на още десет души. Човечеството, чиято цивилизация се издига сякаш могъща и непобедима, рухва за броени седмици и оставя след себе си огромен брой трупове, а смешните опити на правителството да въдвори диктатура приключват със смъртта му.

Читателят наблюдава всичко това през погледа на няколко герои, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си – музикант, затънал в дългове и наркотици, млада жена, забременяла от глупак, нейн познат – дебело парче, изживяващо се като бъдещ писател, суров тексасец, стар социолог и неговото куче, глухоням младеж, намерил си за приятел бавноразвиващ се. Обаче всички те, както и останалите хора на света, сънуват двама души. Единият е страшен човек без лице, който обикаля пътищата на Америка, потропвайки с токовете на прашните си ботуши, а другият мила старица, сякаш докосната от Господа. Малцината оцелели сред човечеството се разделят на две групи – едни тръгват към бабата, а другите към черния човек. Героите, които ние следим, в голямото си мнозинство са сред тези, решили да се доверят на възрастната жена, майка Абигейл, върху чиито рамене Бог е стоварил тежка задача. Обаче мнозина са последвали другия, Рандал Флаг, който в някогашната столица на разврата Лас Вегас започва да изгражда империя, която да покори човечеството под властта на Сатаната…

“Сблъсък” е книга, която впечатлява с огромния брой герои, позволили на Стивън Кинг да изгради панорамен поглед към края на историята, а също и да демонстрира силните си страни като писател – неочакваните обрати, умението да създава ужас и напрежение, тънкият поглед към човешката психология, каращи читателят да прелиства изглеждащите понякога като безброй много страници. В този обем е и слабостта на книгата, прекалено опиващ е гласа на Кинг за самия него, понякога се изпада в обстоятелства и подробности, които може би правят събитията по живи, но и притъпяват остротата на събитията и някога носят досада. Все пак обаче Краля си е Крал и когато трябва “Сблъсък” наистина връхлита читателя като морски вълни при червен флаг – с ударното си начало, с проявленията на дяволския човек, със събралия се в точния момент и правилно изигран от автора финал. Звездата на книгата безспорно е Рандал Флаг, който е едновременно силен, страшен, привлекателен и отвратителен, така многолик, както може да бъде само злото, обаче не са за подценяване и нашите добри герои, особено глухонемия Ник и слабоумния Том, които наистина затрогват сърцето.

“Сблъсък” е книга-свят, в която си струва да се потопите, епически роман, заслужаващ да му посветите няколко дни или седмици, потъвайки в един страшен, ала и завладяващ свят, книга, достойна за името на автора, изписано на кориците й – Стивън Кинг.

Тагове:  

Един коментар за Сблъсък

  • Цитаделата  :

    […] а финалния сблъсък (добре де, нарочно го пиша така) с Флаг вдига адреналина на […]

Оставете отговор