Пустош (Тъмната кула #3)

wasteland

Роланд Стрелеца продължава пътуването си към Тъмната кула и в “Пустош”, третата книга от епичната поредица на Стивън Кинг. Той обаче вече не е сам – с него са Еди Дийн, освободил се от своя демон, хероина, както и приятелката му Сузана, появила се след победата над лудостта, разделила я на двете личности Дета и Одета. Роланд вече ги обучава за Стрелци, като им предава желанието да видят Кулата, но от това пътят им не става по-лек. Преди време великият Стрелец е извършил голям грях, като е оставил малко момче да загине, а после е променил времето така, че това да не се случи. Сега обаче съзнанието му се разделя на две. Една част от спомените му твърдят, че е преследвал човека в черно през пустинята съвсем сам. Друга, че с него е имало дете, което той е оставил да умре. Противоречието измъчва Роланд до степен на безумие, но той не е единственият, който страда от него. В Ню Йорк малкият Джейк Чеймбърс, дете на богати родители, което учи в сериозно училище, също бива изтерзано от спомените за невъзможен свят, в който никога не е било… или все пак е отишло, за да умре там. Спомня си също, че някой го е блъснал под колелата на лек автомобил… но и това не е станало. Или е? Гласовете в ума му го карат да звучи като луд или гений – вече и самият той не е сигурен. Ако искат да оцелеят, Роланд и Джейк ще трябва отново да се срещнат в Средния свят и да продължат заедно пътя към Тъмната кула, но разпадът на съзнанието им не е единствената заплаха пред тях. В своя свят, Джейк е попаднал на книжка, детска и трогателна история за стар влак, който е излязъл от строя, само за да бъде върнат отново на релсите, така че да радва децата, които се возят на него. Мила приказка с щастлив финал, на който Джейк не вярва. Той смята, че влакът е истински и не е такъв, за какъвто се представя. Убеден е, че децата от картинките, качили се на него, всъщност не се смеят, а викат за помощ. И сега този влак очаква Стрелеца и спътниците му, за да ги преведе през ПУСТОШТА…

“Пустош” е великолепна книга, може би най-добрата от първите три части на “Тъмната кула”. Стивън Кинг отново се проявява като майстор психолог при развитието на героите си, нещо, което очакваме от него, но най-силно впечатление в тази поредица сякаш правят дръзките метафизични концепции за това как е построена вселената, колко относителни могат да бъдат времето, пространството и самата реалност. В същото време авторът отправя смразяващ поглед към феномена на ентропията, проблем на вселената, установен и научно от физиците, но тук пречупен през очите на едно въображение, което сякаш не знае граници. Финалът на романа е отворен, което е подличко, но пък обещава завръщането на може би най-любимият ми персонаж от вселената на Краля, дал заглавието и на четвъртата книга… МАГЬОСНИКЪТ!

Оставете отговор