Призрачният дилижанс

sbornik prizraci

Съвременните книги до голяма степен отразяват нашето ежедневие и темпото ни на живот – бързи, задъхани, най-често написани като бърз лаф, който приканва читателските погледи да се плъзгат по текста, за да стигнат по-бързо до поредния очакван обрат. Затова е хубаво понякога да се отдръпнем от всичко това и да си позволим малко качество, класа и стил от едни отминали времена, когато се е живеело по-бавно, а четенето е било по-вглъбено и предполагащо уюта на домашна камина и топъл чай. Точно това ни предлага великолепната антология “Призрачният дилижанс” на издателство “Изток-Запад”, в която авторката на превода Огняна Иванова е подбрала стари английски разкази за призраци от именити, поне на Острова, писатели, а с тях ни предлага и качество, което днес вече не се среща.

Сборникът започва с “Маймунската лапа” от У.У. Джейкъбс, разказ, с който ако се не лъжа се запознах навремето в оригинал благодарение на покойния ми вуйчо. Семейство Уайт живеят в добрата стара Англия, където времето винаги е лошо и се чудят колко интересно ли би било да отидат в някоя екзотична страна, като например Индия с нейните факири, владеещи мистични сили. Но вместо това при тях идва нещо от тази далечна страна, изсъхнала маймунска ръчичка, която изпълнява желания – но не по начина, по който си ги представяш… Смразяващо и в същото време много, много тъжно.

“Призрачният дилижанс” от Амилия Б. Едуард е вторият разказ в сборника, дал и заглавието му и няма как да ви разочарова. Млад мъж се губи в снежната пустош, далеч от дома, а единственият път към чакащата го у дома съпруга е в един дилижанс… но нещо в него не е наред! Вкусно написан разказ, който те потапя в атмосферата си и бавно гради напрежението, докато нанесе удар с обрата накрая.

“Изоставеният кораб” от майстора Уилям Хоуп Ходжсън е най-силното заглавие в сборника, като добавя научнофантастични елементи в книжката. Група моряци отиват да разгледат изоставен кораб, носещ се по вълните и покрит със странна плесен. Това, което откриват надхвърля всички кошмари, чудовище, което крие в себе си самата тайна на живота… Ходжсън е невероятен автор и се радвам, че полека-лека започват да го издават и у нас. Тази история ще допадне на любителите на филми като “Нещото” и “Пихтията”, но, разбира се, е написана в сдържания и елегантен стил на един истински джентълмен.

“Градина с рози” на М.Р. Джеймс, добре познат на онези читатели, които обичат истории за духове, предлага поредната си призрачна история с “Градина от рози”, в която реновирането на една градина събужда зловещи спомени от миналото, които си проправят път до настоящето…

“Признанието на Чарлс Линкуърт” на Е.Ф. Бенсън е най-трогателната история в сборника. Млад мъж бива екзекутиран за убийството на майка си, но след това се опитва да се свърже с живите по телефона, за да им каже нещо много важно. Смислен разказ със силен финал.

“Кост при кости отива” на Е.Г. Суейн ни разказва за човек, страдащ от безсъние, който често прекарва нощите си в библиотеката. Там обаче има и невидимо присъствие, което опитва да му съобщи нещо… Хубав, класически, интересен разказ.

Накрая искам да кажа, че освен добрия превод и подбор на разказите, “Призрачният дилижанс” може да се похвали и със страхотно издание. Твърдата корица, хартията, шрифта, оформлението, всичко е направено така, че да събуди носталгията в теб и да те покани на едно уютно четене под завивките, които после да придърпваш по-близо до главата си. Благодаря на “Изток-Запад” и Огняна Иванова за преживяването!

 

 

Тагове:  

Един коментар за Призрачният дилижанс

  • Цитаделата  :

    […] ~ „Кръвта на чудовището“ от Р.Л. Стайн, ИК „Хермес“ ~ „Призрачният дилижанс“, сборник, ИК „Изток-Запад“ ~ „Сребърната маска“ от […]

Оставете отговор