Краят на Дните

kraqt na dnite

Ревю на Ивета Станиславова

Не мога да изразя с думи колко съм благодарна на издателство ЕМАС, че се наложи да чакам за тази книга само някакви си 3 месеца!!! Най-накрая „Краят на дните“ на Сюзън Йи е в ръцете, мислите и , е да, и страховете ми. Книгата е блестящия финал на една от най-зловещите тийн поредици, за които знам и определено най-зловещата, която съм чела. Драматизъм, малко геройства, доста екшън, никаква спирка за поемане на дъх и още повече ужаси, макар да мислех че това не е възможно след първите две.

След Алкатраз Пенрин се оказва във все по-задънена улица спрямо това да опази семейството си и себе си в този апокалиптичен свят. След поредната тежка битка за живота си, сега момичето отново е в компанията на падналия Рафаил. Двамата успяват да се измъкнат от поредното ангелски парти като по чудо и не без помощта на малката Пейдж и нейните любимци. Сега тримата трябва да намерят сравнително безопасно място за да пренаредят плановете си. Най-важният, от които е да намерят лекар, който да пришие истинските крила на Рафи и да спаси от гладна смърт Пейдж.

Тримата се насочват към залива на Сан Франциско. Надяват се Съпротивата да е успяла да спаси възможно най-много хора от Алкатраз и сред тях да е доктора създал скорпионите и новия облик на Пейдж. Докато се реорганизират Пенрин решава да поразпита ценния им заложник – Белиал. Подмамена от ангела, с Мечо Пуки в ръка, тя успява да отвори портал към Ада през тялото на падналия ангел. Ужасите, които вижда там успяват да си проправят път към нашия свят и Апокалипсисът наистина настъпва.

Търсенето на доктора не спира дори след началото на Края. Пенрин и Рафи се добират до Съпротивата и намират лекаря, способен да оправи сестра ѝ, но той се оказва неспособен да оперира подари травма. Сега Пенрин трябва да намери друго решение на проблемите. През това време майка ѝ, която се е издигнала в йерархията на Съпротивата поема грижите за изхранването на Пейдж.

Пред Рафи се появява възможността да бъде „поправен“ от една от най-даровитите лекарки на ангелите. Пенрин остава отново сама. Славата ѝ на ангелоубийца я прави един от най-издирваните хора на Земята и накрая тя бива заловена от временния водач на ангелите. В буквално последният възможен момент Рафаил се връща в пълният си блясък на архангел и спасява „своята“ човешка дъщеря.

Сега в ангелската общност предстоят най-важните избори – тези за Говорител на Бог. Изборът е между Рафаил, Михаил (когото никой не е виждал от много време) и Урил. А решението ще се вземе чрез лов. Лов на човеци. Този, чийто последователи убият най-много хора, ще стане Говорител. Ангелите трябва да направят избор, а хората да намерят начин да оцелеят.

„Краят на дните“ слага определено най-подходящия финал на историята на Пенрин. През цялото време носи апокалиптичното усещане за крах, абсолютно в стила на първите две. Според мен има много повече екшън спрямо предишните и това е напълно разбираемо. Нагнетяваните емоции, страхове и настроения логично избухват между кориците. Героите понасят всичко, което са си „надробили“ до сега, че и отгоре. И на края Светът вече никога няма да е същия.

Книгата е толкова наситена с действие и енергия, че я прочетох за отрицателно време. Лично аз смятах, че финалът трябва да е по-тъмен защото просто не очаквах, че в мозъка на тази авторка има милост към Пенрин. Не ме разбирайте погрешно – няма happy end, но края беше малко по-положителен от настроенията, които поредицата носи. Все пак в сърцето на Сюзън Йи явно има малко жалост към героите. Замислям се, че май не съм чела друга антиутопична поредица, която да си позволи да свърши така – без щастие в очите на главните герои (и да, чела съм “Дивергенти”). „Краят на дните“ определено завърши подобаващо серията за Пенрин и ангелския апокалипсис.

 

Тагове:  

Оставете отговор