Threads е британски телевизионен филм от 1984 година. Дело на ВВС, той може жанрово да се определи като апокалиптична фантастика, а като усещане е хорър. Най-точно обаче би било да се каже, че това е филм-предупреждение за ужасната погибел, която човечеството може да стовари само върху себе си, а именно ядрената война. Особено предвид съвременния климат, в който всички призиви за мир се загърбват като слабост, Threads е подходяща илюстрация затова какво рискуваме, ако господарите на този свят продължат безкомпромисно да следват пътя на противопоставянето.
Рут и Джими са млада двойка, която мисли за семейство по най-баналната възможна причина – момичето е забременяло, а младежът предпочита да стане баща и да заживее самостоятелно. Родителите му не подкрепят особено това решение, тъй като го намирам за безотговорно във времена на рецесия, но скоро тя ще се окаже най-малкия проблем на Шефилд, родния град на младите, край който има база на НАТО. Съединените Щати изпращат войници в Иран, които да свалят правителството на аятоласите и Съветския съюз решава да отговори със свой контингент. Напрежението между двете държави се покачва и така, докато не се стига до немислимото – размяна на ядрени удари…
Threads е филм, който не се занимава с политиците и затова съм му безкрайно благодарен, тъй като не мога да ги гледам. Толкова лесно се събират около своите маси и с такава патетика се разправя за тежестта на решенията им в други продукции, макар не те да плащат цената за тях. Threads предпочита да се фокусира върху живота на обикновените хора и начинът, по който той се срива – на младата двойка, която прибързано мисли да свие гнездо, на възрастните им семейства, опитващи напразно да се укрепят срещу идващия апокалипсис, на младежът, живеещ за последно, защото знае, че от него на практика не зависи нищо. Филмът е изключително напрегнат в първата си половина преди падането на бомба и се усеща като хорър, в който чудовището бавно и неумолимо напредва към теб. Във втората си половина обаче е брутален. Самият взрив е показан по потресаващ начин, но бързо разбираме, че загиналите в него са извадили късмет. Чудовищните последици от радиоактивната прах, сривът на цялата държавна инфраструктура, настъпилото варварство след попадението на супероръжията, кървавият хаос в оцелелите болници – всичко това създава една картина, излязла сякаш от самия ад. Още по-лош е епилогът на Threads, показващ как дългосрочно последиците от ядрена война сочат към край на цивилизацията ни и жестока деволюция на целия ни биологичен вид.
Threads не е приятен за гледане филм и за разлика от други подобни ленти не предлага никаква нотка оптимизъм, никаква надежда. С една дума, не лъже. Направен след консултации с великия учен Карл Сейгън, той показва един възможен край на света, който е изглеждал вероятен през Студената война, бе забравен през 90-те години, когато политологът Фукуяма обяви край на историята и сега отново става актуален. Това е филм, който е задължителен за всички политици по света, а също и за избирателите им. Следващата голяма война ще е фатална. На всяка цена трябва да я избегнем. Ако успеем да направим това, струвало си е да направят Threads.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари