Здравейте, скъпи приятели на Цитаделата, вие сте с рубриката Азиатско каре и в днешния й брой се отправяме към тайландското кино за да ви представим ревю на азиатската хорър продукция The Whole Truth. Netflix със сигурност са направили добър избор като са включили филма на Уизит Сасанатиен в каталога си тъй като той ни разкрива мистериозен сюжет, чиито корени се губят далеч назад в наследството на великия Буда. Историята представя нестандартна интерпретация на дихотомията между смъртта и живота, изкривена през образа на самотните духове, които обикалят нашия свят след като несправедливо са загубили живота си.
Началото на филма ни отвежда в семейството на Май – вдовица, живееща с двете си деца в Бангкок. Младата жена успява да развие процъфтяващ бизнес, който й помага да издържа дъщеря си Пим и сина си Път, давайки им най-доброто образование в Тайланд. Един ден, докато си играе с приятел от гимназията, Път става свидетел на грозна сцена, при която съученикът му Фейм се опитва да съблазни сестра му. Когато Май разбира взема колата си и бърза към училището за да успокои дъщеря си след инцидента, но автомобилът е засечен от камион и така майката катастрофира. Когато Пим и Път отиват да я видят в болницата, те научават, че Май е в кома и вероятността да се събуди е малка. Точно тогава изневиделица се появява мистериозен старец – г-н Фон, който съобщава на Пим, че е нейният дядо! Съпровождан от съпругата си Уан, Фон предлага на децата да останат в дома му временно, докато лекарите окончателно установят дали Май може да оцелее. Когато децата се уверяват, че това наистина са баба им и дядо им, за които те никога не са чували приемат предложението на старците. Но скоро започват да съжаляват, защото в нощем в новия им дом започват да се чуват зловещи стенания, а един ден децата намират в кухнята малка дупка в стената, през която се разкрива зловеща гледка.
The Whole Truth е стандартната хорър история, заредена с много емоция, зад която дреме трагична история. Такива са повечето азиатски сюжети, които виждат в историята на един живот несправедливостта като източник на всяко зло. И все пак, когато тази несправедливост остава неразкрита се сбъдва и мотото на този филм – истината е като малка дупка, тя е винаги там, дори когато не я виждат. Но когато се разкрие всичко става ясно.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов
Последни коментари