“Отмъщението на бялата вдовица” би бил българският превод на третата книга от поредицата “Дивогласи” на Джейкъб Грей, която за съжаление така и не се появи у нас, вероятно заради липса на интерес от страна на читателите, а това, ако е вярно, е още по-тъжно, тъй като издава неумение на родните фенове да забелязват качеството. Този проблем съм го забелязвал и в миналото, забелязвам го за някои заглавия и сега, но не мога да направя нищо, освен да го констатирам, затова продължавам с ревюто на книгата.
Коу е успял да победи жестоката Майка на мухите, но цената за това е голяма – нейната дъщеря, красивата Селина, се е жертвала за него и сега лежи в кома. Междувременно новото поколение дивогласи продължава да върши грабежи и старите се готвят за повторение на Тъмното лято, когато са загинали и родителите на нашия герой. Истинският ужас обаче настъпва, когато Селина бива отвлечена и се завръща като Бялата вдовица – ще рече с тяло, обсебено от Предача, най-злия враг на Коу, отново опитващ да се завърне от мъртвите. Сега момчето, което говори с гарвани ще трябва да спаси приятелката си, преди тя паякогласният да изсмуче всичките й сили и да се възроди жив и здрав, за да избие всичките си врагове веднъж и завинаги!
Макар лично на мен The White Widow’s Revenge да не ми хареса чак колкото “Роякът се спуска”, останах много доволен от романа, който предложи не само вихрен екшън, характерен за стила на автора, но и доста интересна идея. Опитайте да си представите последната книга за “Хари Потър”, ако не само Волдемор, но и Дъмбълдор беше зъл магьосник, опитващ да спечели безсмъртие и ще придобиете смътна представа за истинския конфликт в “Отмъщението на бялата вдовица”. Това води до пасажи, където изглежда, че ситуацията пред героя е безнадеждна, но Грей успява да изведе нещата до страхотен завършек, макар да не разплете наченките на любовен триъгълник и дори на практика да не се занимава с него, може би за добро.
“Дивогласи” е чудесна фентъзи трилогия, към която се радвам, че успях да се върна това лято. Хубавите сюжети за юноши винаги ще ми останат слабост!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари