Материалът и произведението, което той разглежда НЕ са подходящи за лица под 18 години
Продължаваме прегледа си на хитови филми от индонезийското кино, като днес се спираме на кинохита от 2019-та година The Queen of Black Magic, римейк на по-стара продукция със сценарист Джоко Анвар. За разлика от други негови произведения обаче, този филм не ми хареса, макар че печели внимание с екстремното ниво на гадории, което предлага на зрителя.
Няколко семейства се връщат в сиропиталището, където мъжете са израснали, за да посетят стария директор, който ги е отгледал. Още по пътя обаче един от тях преживява неприятно изживяване и блъсва някой с колата си. Първоначално той мисли, че това е елен, но по-късно намира трупа на младо момиче. Това обаче е само началото на поредица от странни събития, които започват да стават все по-ужасяващи…
Като всеки филм на Анвар, този почва много силно и внимателно изгражда атмосферата и героите си, дори на цената да е леко муден. Във втората си половина обаче филмът изцяло разчита на гнусотии, които стават все по-отвратителни на фона на посредствен сюжет, разказан много по-добре в конкурентния хит May the Devil Take You Too на Тимо Тянханто. Злодейката е патетична и макар болката й да е истинска, мотивите й да мъсти на странични хора не звучат убедително.
Но за феновете на експлицитния ужас този филм ще хареса. Причината затова са гадостите. Стоножки, навлизащи в хора и после излизащи от устите или очите им, хора, блъскащи си главите, докато не ги счупят, анорексичка, режеща плътта си, за да отслабне – това са само част от нещата, които видях, макар и най-запомнящите се. Лично аз не виждам голям смисъл в подобни изпълнения, ако не служат по някакъв конкретен начин на сюжета. Знам обаче, че има един кръг почитатели на ужаса, държащи главно на това ставащото на екрана да е отвратително. За тях този филм ще е бомба.
Както казах в началото на филма, The Queen of Black Magic има и по-стара версия, която ми е любопитно да видя, тъй като няма да се учудя ако историята там е разказана по-добре. Римейкът обаче смятам, че е подходящ само за много тясна публика.
18+
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари