The Manitou

manitou poster
След като прочетох всички книги от поредицата “Маниту” на Греъм Мастертън, които успях да намеря, реших да дам шанс и на филмовата адаптация на първата книга, излязла по кината в Щатите през далечната 1978 година. Режисьор на “Маниту” е Уилям Гирдлър, а в главните роли виждаме Тони Къртис, Майкъл Ансара и Сюзан Страсбърг.
За разлика от много съвременни екранизации, в които сюжетът на книгата е променен драстично, “Маниту” е сравнително точна адаптация по романа на Греъм Мастертън. Карън Танди е млада жена, която постъпва в болница заради бързорастящ тумор. Рентгеновите изследвания показват, че образуванието по кожата й обаче не е истински рак, а ембрион, озовал се по странен начин на врата му. Още по-смайващ е темпа му на растеж, а нещата се усложняват, когато опитите за оперативно премахване на израстъка се провалят от невидима сила, която напада лекарите. Преди да легне на операционната маса, Карън Танди се е консултирала със своя стар приятел Хари Ърскин, ясновидец и измамник, който си вади хляба, като говори глупости на възрастни дами. Този път обаче картите таро му показват наистина зловеща картина, а още повече го притеснява самата Карън, която произнася думи на неразбираем език в съня си. Когато научава за усложненията при операцията, Хари започва проучване на проблема и разбира, че във врата на приятелката му расте индиански жрец, живял в прериите на Америка преди 400 години. Отчаян, ясновидецът няма друг избор освен да се обърне към друг шаман – Пеещата скала. След известно колебание шаманът се съгласява да помогне, но още при първата си среща с Карън разбира, че почти няма шанс. Във врата на младата жена се преражда не друг, а самия Мискемакус, най-великият чудотворец в историята на Америка. И сега той е твърдо решен да отмъсти на бледоликите затова, което са сторили на неговия народ…
Както винаги, филмът не е добър колкото книгата, но въпреки това е добре направен, атмосферен хорър. Тони Къртис и Майкъл Ансара се справят чудесно с ролите на Ърскин и Пеещата скала, което, съчетано с духа на седемдесетарските филми на ужасите, прави “Маниту” много гледаем и днес, въпреки остарелите ефекти. Препоръчвам филма на тези от вас, които искат да разпуснат с нещо умерено страшно вечер след работа. И все пак, по-добре е да прочетете книгата.

Оставете отговор