The Mandalorian Season 2

mandseason2

В края на миналата година сериалът The Mandalorian привлече вниманието на многострадалците, които следят поредицата “Междузвездни войни”. С добрата си атмосфера, интересни главни герои и добре направен сюжет, който може да се гледа самостоятелно, той предизвика оптимизъм в зрителите, че трудните моменти за сагата са забравени и се връщаме към добрите стари времена. Доколко вторият сезон оправдава тези очаквания ще отговоря малко по-долу в ревюто, но преди това ще се спра на сюжета.

Мандо е ловец на глави от кредото на Мандалорианците, който се е привързал към Детето – мистериозно малко момче от рода на Йода, което има огромен потенциал в Силата. Сега той търси майстор джедай, който да го обучи, но пътят му е изпълнен с опасности. Моф Гидеон, новият ръководител на Империята, го издирва, като има нужда от кръвта му за пъклените си планове. Щурмоваците му не представляват проблем за Мандо, но мофът разработва нещо ново и далеч по-опасно, което да коригира това. В същото време по петите на Мандо е и стар познат от сагата, издирващ нещо, което му принадлежи…

mandseasondve

Много исках да харесам втория сезон на Мандо и затова ще започна с хубавото. Ако има нещо, което отличава този сериал от останалите предложения, това е много високото ниво на декори, специални ефекти, музикално оформление. През годината опитах да гледам и някои други западни сериали и неизменно ме спираше това, че изглеждат евтино и твърде много време се губи в приказки на говорещи глави, все едно гледам “Референдум” или “Панорама”. В “Мандо” няма такова нещо, нито в първия, нито във втори сезон – непрекъснато се случва нещо, все едно става дума за филм. Историята също така остава трогателна, за коравия мъж, решил да посвети на дете. Малкото бебе Йода, което всички харесаха, получава своето име и е по-сладко от всякога.

Сега обаче ще почна с лошото и то, за жалост, не е малко. Вторият сезон на “Мандо” се олива с поставянето на т.нар. “великденски яйца” – намигвания към други части на поредицата. Асока се появява. И Бо Катан се появява! И Боба Фет се появява! Накрая се появява и един от най-големите герои на филмовата сага! И те всички са готини, яки и силни! А каква история разказваме с тях не е важно.

Второто е пустата политкоректност. Макар и не така безобразно досадна както в “Последните джедаи” например, тук отново всяка жена е мъдра и всесилна, до степен, че някаква вторестепенна кифла е показана на нивото на Боба Фет. Явно това е нивото на западната култура в момента, толкова си могат. Като соц пропагандата за работническата класа от Сталиново време.

mandseasontwo

Третото донякъде произхожда от второто, но го отделям като самостоятелен проблем, тъй като го има дори при героите, които не са от политкоректни “квоти”. Тоталната липса на напрежение. Лошите са страшно слабо, дори главния злодей, а когато стане напечено, айде “деус екс махина” и нова приказка за непобедимото добро. Толкова ли са крехки американските зрители, че не понасят никаква тръпка?

В крайна сметка останах силно разочарован от втория сезон на The Mandalorian, което ме убеждава да не се занимавам със следващите сериали на “Дисни”. Тръгнахме добре преди година, но се излигавихме жестоко. Не чак като с “Последните джедаи” след “Силата се пробужда”, но не е и толкова различно. Като цяло сагата катастрофира след като я взеха от Лукас – и опитите да я съживят макар да предизвикват конвулсии като първия сезон на “Мандо” и “Възходът на Скайуокър”, засега остават неуспешни.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор