Поне за мен, нищо в жанра на ужасите не може да бие сюжетите за демонични обсебвания – макар да не са леки за четене и понякога да си трябва почивка от тях, това са истории за борбата с абсолютното зло и поради това, ако са добре разказани, винаги са интересни и завладяващи. A The Exorcist’s House (“Къщата на Заклинателя”) от Ник Робъртс е определено майсторски написана книга.
Мърл Блати е стар екзорсист (или заклинател), който губи живота си малко след като не успява да спаси младо момиче от страховито демонично обсебване. Блати (името му очевидно е намигване към автора на оригиналната книга за “Заклинателят”) загива в собствената си къща, а малко след това тя бива обявена за продан и става собственост на Даниел Хил, преуспяващ психолог, който смята да ремонтира имота, да увеличи цената му и да поживее в него, преди да го продаде отново. Даниел се нанася в новия си дом заедно с бременната си съпруга Нора и дъщеря им тийнейджърка Алис, като престоят им започва обещаващо – старото куче на Мърл ги намира и се сдобиват с домашен любимец, а учтивият им млад съсед Люк предлага помощта си при стягането на имота. За жалост обаче злото, отнело живота на Мърл не си е отишло от фермата и когато Даниел отваря мазето, то ще връхлети семейството, неблагоразумно нанесло се да живее в КЪЩАТА НА ЗАКЛИНАТЕЛЯ…
Това, че историите за обсебвания са най-силни в жанра крие в себе си и една клопка, а именно това, че след “Заклинателят”, “Ужасът в Амитивил” и записките на семейство Уорън човек сякаш няма кой знае какво да добави по темата. Ник Робъртс обаче успява да разкаже оригинално познатия сюжет, като начинът, по който протича обсебването не е съвсем типичен. Персонажите му имат доста запомнящи се характери, като започнем от стария заклинател, доста необичаен заради това, че разчита на вяра, а не на расо, минем през самото семейство, съставено от живи хора, а не идеализирани портрети на жертви и стигнем до демона, който макар и въплъщение на абсолютното зло има индивидуален характер, донякъде напомнящ антагонистите на Стивън Кинг, но без да деградира до клоунада. Цялата книга е много интересна, а финалът й е смазващ, но няма да ви разкривам по какъв начин, макар и тук да има намигане към класики. Дали ще има продължение не мога да кажа, но дори историята да си остане така, The Exorcist’s House е супер хорър роман и едно от силните попадения в жанра от последните години.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари