Здравейте, скъпи приятели на Цитаделата, вие сте с рубриката Азиатско каре – първата за тази календарна година. Започваме интензивно със силен и много разтърсващ корейски хорър, който открих съвсем случайно докато се ровех в каталога на Нетфликс. Всъщност бях решил да дам малко на пауза с корейските продукции след невижданият успех на Игра на Калмари, но след като гледах Черният телефон апетитът ми към такива сюжети се засили. Още повече, че за режисьора на филма – Лий Чун-ю това е дебют, а да даваш шанс на новото поколение творци винаги е удоволствие за всеки фен.
The Call разказва историята на смъртоносен лабиринт от обаждания, които проникват отвъд времето и пространството, пречупвайки бъдещето на участниците в телефонните разговори. Конкретно този сюжет ни отвежда в дома на Ким-Союн, която се завръща от Сеул в родната си къща за да се грижи за болната си майка. Една вечер обаче телефонът й внезапно иззвънява, а от другата страна на слушалката се чува малко момиче, което моли за помощ. В следващите няколко дни случката се повтаря, а скоро Ким разбира, че детето от другата страна се казва О Юн-сук. След кратък преглед на историята на къщата, момичето с ужас разбира, че О е живяла в тази къща преди двадесет години и по всичко личи, че се обажда…от миналото. Тогава Ким взема съдбовно решение – тя моли О да предотврати смъртта на баща й Парк Хо-сан, загинал в пожар преди две десетилетия. Момичето успява да издири семейството и да предотврати пожара, а когато Ким се събужда на другия ден открива, че животът й вече е различен тъй като в гостната я чакат баща й и майка й сякаш нищо от трагедията не се е случило. И така започват проблемите. Промените във времевата линия развалят отношенията между О и Ким, а след като двете се скарват, О решава да си отмъсти на доскорошната си приятелка като отнеме живота й докато е все още дете в миналото.
Макар че подходих с резерви към The Call останах приятно изненадан от видяното. Вълнуващо е да гледаш как един от образите стои безсилен на телефона, молейки се на отсрещната страна да не го наранява две десетилетия назад. Оставям встрани успешният начин, по който корейците са възпроизвели промените във времето. В такива случаи си струва да се замислим дали е наистина е хубаво да мечтаем отново да се върнем назад и какво би се случило ако имахме тази възможност. Но както сюжетът на тази история, така и на много други напомня, че в повечето случаи такива приключения завършват с фатален край.
Ревю на д-р Искрен Иванов
Последни коментари