The Blood of Bigfoot

blood of the bigfoot

Майкъл Р. Коул е любимият ми автор на ужаси в последно време, затова не е изненада, че след кратка пауза отново се връщам на творчеството му, този път спирайки се на романа от 2020-та година The Blood of the Bigfoot, хорър, който представя прословутия криптид по брутален и чудовищен начин.

Робърт е ловец, който горчиво съжалява, че е тръгнал на път с братовчед си Джейк, пишман авджия, неспособен да прояви търпението и издръжливостта, за да улови плячка. Точно той обаче попада на следи от кърваво престъпление, за което не е ясно дали е отговорна мечка или човешко същество. Обаждане от полицията въвлича в историята Кристин, бившата на Робърт, която сега е с младото ченге Шейн. Но скоро става ясно, че униформените няма да могат да се справят със случая, тъй като от гората се пробудило страховито чудовище с неутолима жажда за кръв и нечовешка, невъобразима сила…

Майкъл Р. Коул още в самото начало на книгата разрешава със замах проблема с редките срещи с Бигфут, като измисля, че съществото прекарва дълги години в хибернация. Както може да се досетите обаче, след толкова протяжен сън то се събужда доста гладно и на света няма сила, която да му се опълчи, като дори огнестрелните оръжия са с доста ограничен ефект върху здравото му туловище. Коул използва митичното създание, за да опише едни от най-гадните и кървави сцени, които е писал в кариерата си, като много от героите, споменати по-горе и още повече от тези, които пропуснах биват разкъсани, разчленени, смачкани, дори сготвени, тъй като този Бигфут има и някаква ограничена интелигентност. Главите, в които Кристин е принудена да се крие в пещерата на съществото, докато то изяжда колегите й полицаи е достойна за болния мозък на Ричард Леймън, но аз като пуританче съм доволен, че за разлика от него Майкъл Р. Коул е консервативен и няма некадърни опити за порно, които твърде често белязват жанра. Тук си има 100% концентрат между екшън и насилие.

Предполагам някои фенове на Бигфут, които имат романтични представи за съществото като отшелник, скрил се от нашия неразумен вид, ще бъдат покъртени и омерзени от този прочит на легендата за него, но това, в крайна сметка е само една хорър книжка, написана за забавление на читателя. Ако искате събрана, динамична и атрактивна история с много бруталии и почти всесилен злодей, The Blood of the Bigfoot е направо идеална и я препоръчвам с две ръце и два крака.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор