Преди вече доста години прочетох първите четири книги от поредицата Adventurers Wanted на автора М.Л. Форман заради това, че началото на първата част е еднакво с това на моята дебютна книга “Перлата на Феникса” – момче на име Алекс открива вход към вълшебен свят на елфи и джуджета. По-късно авторът се разболя и забравих за тези серия, но сега, когато отново почнах да пускам Ралмиите, се върнах на петата книга, която той междувременно извади.
Младият приключенец Александър Тейлър вече има опит с множество опасни приключения, но сега неговият наставник, магьосникът Ванкин, има нужда от помощта му. Преди много време той е обучил на вълшебства своя роднина Жабез, ала за жалост въпросният чирак е тръгнал по пътя на мрака. През годините Жабез се е сдобил с безсмъртие и сега опитва да използва това, за да завладее Западните земи. За да бъде победен, Алекс ще трябва да тръгне на път с Ванкин и да намери Секирата на Раздялата…
Помнех М.Л. Форман като симпатичен автор, който пише уютни фентъзита, на които единствено им липсва тръпката от напрежението. Тези мои впечатления се потвърдиха и от петата му книга, която е сладкодумно написана, със симпатичен герой и интересен свят. За съжаление обаче Алекс е толкова подсигурен откъм сили, умения и лични качества, че практически напрежение отсъства. След страхотните книги от сагата “Делтора” на Емили Рода по средата на този роман ме обхвана ужасна скука и затова прескочих към финала, който очаквано се оказа неизненадващ. Радвам се, че Форман се е оправил до степен, че отново да започне да пише – той прекара инсулт, оставил го наполовина вцепенен – но явно вече не съм за такъв тип книги. Ако обаче вие нямате нищо против от приказка, в която доброто постоянно бива награждавано, а злото побеждавано, може да дадете шанс на Adventurers Wanted – сигурно ще ви допадне…
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари