Technoroid: Overmind е много интересно аниме, което излезе в началото на тази година. След края му по-рано тази вечер нямам търпение да споделя ревю с впечатленията си от него. Макар на пръв поглед да изглежда повърхностно, то всъщност е повече от любопитна научнофантастична история, която пречупва познати, но вечни въпроси на жанра през призмата на топлотата и разбирането.
В бъдещето климатичните промени са променили света и броят на човечеството е намалял. За много задачи, свързани с ежедневието са създадени роботи, нещо, което изнервя много хора. В тази обстановка група андроиди са изправени през сложна задача – понеже живеят сами и без господар, сметките за поддръжката на дома им растат и те са заплашени пред риска да останат без ток и така да угаснат. За да преодолеят това препятствие, робо-момчетата решават да се пробват в музикалния бизнес, като изкачат Вавилонската кула на идолите и по пътя се изправят срещу най-популярните човешки банди. По пътя си те спасяват малкия Есола, човешко дете, което се привързва към тях… и те към него.
На пръв поглед Technoroid: Overmind е поредната идолска история, която разчита на изпитаното послание, че добротата и приятелството са по-силни от всичко. Тя е и това, но и много повече, тъй като захваща въпроси за изкуствения интелект и неговото развитие зададени още от Айзък Азимов, разгледани в истории като “Блейд Рънър” и “Андроид Кикайдер” и стигащи до реалността с чатботовете в наши дни. Какво означава да си човек? А да имаш сърце? И ако го имаш, това какви права ти дава и какви задължения?
Анимето се опитва да отговори на тези въпроси по два начина, като от една страна показва израстването на персонажите си през приятелството с малкия Есола и контакта им с външния свят като опита им да спасят болна животинка, а от друга ги изправя срещу наистина плашещи антагонисти, група фанатици, противници на участието на роботите в обществения живот, стигащи докрай, за да разпалят омраза срещу тях. Този контраст прави Technoroid: Overmind доста напрегнато аниме в едни моменти и твърде бавно в други, но въпреки този дисонанс успява да сглоби силна история, която майсторски балансира между задачата да постави една действително интригуваща тема на дебат и в същото време да е приятна за гледане и в крайна сметка зареждаща с положителни емоции. За това освен характерите на отделните персонажи, както хора, така и андроиди, помага също хубавата музика и хореографията на танците по време на песните.
Като цяло Technoroid Overmind е интересен експеримент, който би извадил от зоната на комфорт и феновете на традиционни певчески сюжети като Uta no Prince-sama (макар че може би точно един от персонажите там да е вдъхновил поне косвено идеята), и любителите на сайфай истории като Android Kikaider. В което обаче няма нищо лошо – та нали смисълът на фантастиката е да разширим кръгозора си… а ако по пътя намерим нови приятели в лицето на героите, както стана с мен, докато гледах Technoroid Overmind – още по-добре!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари