Не са много хората у нас, които знаят, че преди да стане успешна поредица филми на режисьора Роб Минкоф, “Стюарт Литъл” е първият детски роман на известния американски писател Е.Б. Уайт, известен още и с “Мрежата на Шарлот”. Макар да намирам книгата му за по-малко сполучлива от киноадаптациите си, намирам, че прегледът на историята не би бил пълен, ако не представя и нея.
Стюарт Литъл е второто дете на семейство Литъл, което озадачава всички с това, че при раждането си изглежда досущ като мишка – миниатюрен, с козинка и мустаци. Това създава много тревоги на родителите му, които все се притесняват нещо да не му се случи. Тревогата им не е съвсем неоправдана, тъй като на няколко пъти Стюарт едва не загива при битови инциденти, както например когато веднъж по погрешка бива затворен в хладилника и хваща бронхит. Когато обаче един ден приятелката му Маргало, която е птичка изчезва, той ще тръгне по дирите й на опасно пътешествие…
Да ви кажа правичката, “Стюарт Литъл” е доста странна книжка и се почувствах леко озадачен, когато я прочетох. Авторът твърди, че идеята за героя му е хрумнала насън във влака и това усещане според мен е останало и докато пише книгата, тъй като тя се усеща като съвсем нереална. Идеите в нея сякаш са само щрихирани – малкият Стюарт и патилата му у дома, котаракът Сноубел, който тук е напълно злонамерен, търсенето на Маргало, останало накрая да виси в нищото. Стилът на Уайт е много старомоден, типичен американски джентълмен от едно време, лично аз го почувствах като студен, макар да не мога да отрека, че има известен чар.
Като цяло “Стюарт Литъл” е книга, която Роб Минкоф, режисьор и на “Цар Лъв”, е облагородил във филмите си, добавяйки към нея топлота и доброта. Версията на Уайт обаче е тази, от която започва историята, като тя е достатъчно шантава, че да привлече интереса на читатели от всички възрасти.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари