Street Freaks

След интересен летен флирт с уебновелите, в който обаче намерих само една голяма любов, а именно Young Master’s POV, реших да се върна към провереното качество и наваксах с научнофантастичния роман от 2018 година Street Freaks, с който Тери Брукс създава приключение в стила на “Беглец по острието” от Филип К. Дик.

Аштън Колинс живее като саксийно цвете под грижите на баща си и така, докато един ден не получава трескаво видеосъобщение от него – а именно, че трябва да избяга в Червената зона и да се свърже с Уличните зверчета. Звучи просто невероятно, тъй като Червената зона е последното място за младеж с хронично заболяване като него.  Когато обаче в дома му нахлуват убийци, Аш установява, че няма голям избор. След опасно преследване той намира въпросните зверчета – младежи, всеки от които има биологична част, подменена от машина. Заедно с тях Колинс ще трябва да установи защо татко му го е изпратил точно при тези хора и поради каква причина никога не се е сближил с брат си Кайръс…

Брукс има характерен стил, който личи и в тази му книга, независимо, че е сменил жанра от епично фентъзи на киберпънк. Той успява да изгради симпатичен и уязвим герой, да заплете мистериозен сюжет, населен с интригуващи персонажи, да предложи динамика и напрежение, загуби и обрати. Но ако в повечето си произведения той се влияе от Толкин, тук определено личат мотивите на Филип Дик затова какво ни прави хора и дали чувствата, които един робот изпитва, могат да са истински. Брукс не е така философски настроен, но пък е по-топъл, а това има значение, особено за тези теми.

Като цяло силна и интересна книга, макар любимият ми образ да загина. Препоръчвам както на традиционните фенове на автора, така и на зажаднелите за научна фантастика.

Ревю на д-р Александър Драганов