Stolen Tongues

Stolen Tongues е роман на ужаса, който писателят Феликс Блекуъл започва да пише в Reddit под влиянието на реалните смущения на съня, от които страда съпругата му. Историята му постига такъв успех, че го вдъхновява да я оформи като истинска книга, която излиза през 2017-та година и бързо се превръща в любима на хорър феновете. Като един от тях, не можех да я пропусна и се радвам, че не го направих, защото това е един от най-страшните романи, които съм чел, вледеняващ ужас, който според мен ще допадне най-много на читателите, харесали класиката “Маниту – Кошмар в Манхатън” от Греъм Мастертън.

Когато Феликс отива на ваканция с красивата си жена Фай в изолирана хижа на върха на колорадска планина, той очаква двамата да изкарат няколко спокойни и романтични дни. Но още в първата нощ странни писъци огласят околната гора. На Феликс му се струва, че вие животно, но Фай е готова да се закълне, че чува човешки гласове от мрака. Мъжът не открива никого при боязливия оглед, който прави на потъналия в тъмнина лес, но през следващите нощи гласовете се завръщат, а в тях се чува детска песен, гласът на гневна жена, забелязва се и силуета на огромен мъж, висок над два метра. Смразени от ужас, Феликс и Фай, която насън си говори с гласовете, успяват да извикат помощ и да напуснат прокълнатото място… без да подозират, че злата сила, чието нежелано внимание са привлекли, ще ги последва и у дома им!

В послеслова към книгата авторът описва колко трудно му е било да вземе решение за роман на ужаса, вдъхновен от индианските митове и легенди заради стереотипите, наложени от подобен род истории. Аз обаче много се радвам, че го е направил, тъй като именно този елемент му е позволил да заплете изключителен хорър, чиито смисъл е в начина, по който хората (не) се справят с претърпяната травма. Героите звучат истински и правдиво, атмосферата е изградена майсторски, а злодеят е едно от най-бруталните чудовища, на които съм попадал в подобна книга, мистериозен, страховит, но може би и носител на някаква странна меланхолия – поне така го усетих в края на книгата.

Успехът на Блекуъл му е спечелил договор за филмиране на романа, като той се е доверил на независима компания, позволила му да запази творчески контрол над адаптацията. Надяваме се проектът да е успешен, защото книгата го заслужава – това е първокласен ужас, задължителен за всички ценители на качеството в жанра.

Ревю на Александър Драганов