След като искрено харесах излезлия наскоро по нашите кина “Рицарите на Зодиака” реших да пробвам и друга версия на историята му, като се спрях на пълнометражната анимация от 2014-та година Saint Seiya: Legend of Sanctuary. Технически тя е добре направена и печели с визията си, но сценарият й не ми допадна и затова като цяло я намирам за по-слаба от новата продукция.
По време на свое пътуване, възрастен мъж намира малко бебе, което бива поверено на грижите ми от умиращ мъж в златна броня. Това е преродената богиня Атина, макар тя да расте като човешко момиче на име Саори Кидо, което няма представа за истинската си самоличност. Един ден девойката бива нападната заедно с шофьора си от извънземни, но я спасяват няколко млади супергероя, разкрили й че са Рицарите на Зодиака – бойци, специално обучени, за да се грижат за нея. За жалост на място, наречено Светилището властва първосвещеник, убеден, че Саори е измамник. За да се докажат, че тя наистина е Атина, Рицарите ще трябва да я заведат там, но по пътя им има техни събратя със златни доспехи, издаващи далеч по-голямото им могъщество…
От доста време търсех този филм, тъй като оригиналното аниме е много дълго, а аз по принцип се затруднявам да следя истории, които са с прекалено голям обем. Сега обаче, когато гледах този филм мисля, че и твърде краткото времетраене може да е капан, особено когато опитваш да набуташ събития от сто епизода в час и половина. Точно това се случва тук, като резултатът е, че до 30-та минута човек трудно разбира какво и защо се случва, а нататък няма и значение, тъй като започва серия от битки, които се усещат като изтощителни, понеже не си привързан към участниците в тях. Чак финалната среща с големия злодей предизвиква някакво вълнение, макар че пак разкритието за това кой е действа объркващо.
От друга страна, анимацията е наистина много добра. По-запознатите фенове я сравняват с игри като Kingdom Hearts и Final Fantasy VII, като обективно погледнато това е вярно. Ако харесвате герой като Клауд и Сефирот, тук горе долу всички са направени в този стил. За мен срещата на младите Рицари с по-опитните им събратя ми напомни и за епиките от света на Warhammer 40 000 с пехотинци и примарси, но такива, каквито бяха в главата ми, а не толкова в официалния арт.
Като цяло не останах очарован от това аниме и това малко ме натъжи, тъй като наистина харесвам естетиката му. Явно обаче игралният филм е тази част от поредицата, която е най-подходяща лично за мен.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари