Рубриката “Азиатско каре” продължава с актуален хит, а именно четвъртия филм от поредицата “Скитника Кеншин”, чиято задача бе да бъде достойно продължение на една от най-страхотните трилогии в съвременното кино извън САЩ. За съжаление това е доста амбициозно и макар филмът да има своите силни моменти, като цяло има голяма крачка назад спрямо видяното в предните части.
Битката със злия Макото Шишио е приключила и приятелите на Химура Кеншин, някогашният убиец, превърнал се във воин на доброто, се мъчат да го убедят, че трябва да се научи да се отпуска и да живее в мир. Точно тогава обаче шефът на полицията Сайто Хажиме успява да арестува Ейниши, представител на шангхайската мафия и майстор на бойните изкуства, но той скоро бива освободен от представители на Китай в Япония. Ейниши е маниак, който ненавижда Кеншин заради миналото му на Батосай и е събрал отряд свирепи бойци, с които да превърне живота му в ад. За да го победи, Химура ще трябва да се изправи пред най-страшното престъпление на миналото си…
Очаквах много от този филм и може би това ми повлия лошо, тъй като останах по-скоро разочарован. Началото е добро, но после историята сериозно влачи и набива депресарска емоция в бавни и протяжни сцени, като забързва ход чак за финала, където има наистина добри битки, за най-яката от които е отговорен завърналия се Соджиро. Големият проблем обаче е, че дилемите, пред които се изправя героя – за миналото, за това дали заслужава изкупление, за цената, която пращат приятелите му – вече е дъвкана и намери своето чудесно разрешение в предните два филма. Ейниши е интересен герой с красива арка на характера, но не може да замести Макото и не му е равностоен като присъствие, а по-скоро напомня на Соджиро и Аоши. Такеру Сато е безупречен като Кеншин, там няма какво да се говори, героят е все така готин, но малко ми напомняше на Хенри Кавил в “Батман срещу Супермен”, страхотен артист и красавец, който изпълнява ролята на уникално як образ, но се мъчи в сценария все едно плува в мътна вода. Допълнителен кусур е музикалното оформление на битките, което много често просто го няма, а това сподавя атмосферата, макар самите хватки да са безупречни.
Въпреки, че филмът се води първа част, историята изглежда завършена, което би направило следващият филм прикуъл. Ще видим дали ще е така, но съм притеснен дали ще се получи както трябва. Сега засега, това допълнение към една перфектна трилогия по-скоро хвърля сянка на съвършенството й.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари