Lord of Ultramar

lord of ultramar

В края на миналата година издателите на поредиците Warhammer обявиха, че започват още една поредица прелюдие за Ереста на Хорус, която фокусира върху супергероите от далечното бъдеще – примарсите. Понеже книжките са значително по-малки като обем спрямо стандартните заглавия от “The Horus Heresy”, а аз обичам по-събрани текстове, снощи зачетох първата част, “Lord of Ultramar” и я свърших тази сутрин, което само по себе си говори достатъчно за това, че съм си изкарал добре.

Робуте Гилиман е примархът на Ултрапехотинците, изключително интелигентен пълководец, който се стреми да провежда битките така, че да са максимално прецизни и вместо да се опиянява от войната като някои от братя си, вижда в нея само средство, което ще изведе човечеството до траен мир и ще позволи на неговия баща, безсмъртния Император на човечеството, да измъкне вида от непрекъснатия цикъл на възход и упадък. Затова, когато Гилиман и момчетата му стигат планетата Тоас, сърце на някогашна оркска империя и намират следи от древна човешка цивилизация, той решава да не унищожи орките от орбита, а да ги победи на терен, за да проучи историята на руините. Това обаче може би се оказва грешното решение, тъй като орките са диви, безчет и успяват да объркат и най-съвършената бойна тактика…

“Lord of Ultramar” е много приятно четиво, дело на автора Дейвид Анандейл и е добър старт на поредицата за Примарсите. Признавам си, че в началото Гилиман ми се видя твърде надменен, което вероятно е търсен ефект – нито примарсите, нито техния баща Императора са съвършени, в противен случай Ереста все пак нямаше да се случи. По време на четенето обаче аз започнах да разбирам неговата гледна точка, стремежите му и да почувствам емпатия както към по-емоционалните му и непримирими войници, които по принцип харесвам, така и към верните му пехотинци, разбиращи, че изискванията му наистина имат смисъл. Битките с орките са умопомрачителни, като те остават по-забавен противник от Хаоса за четене, тъй като няма излишен патос, а само задъхан, непрестанен екшън. А финалът, както се полага на книга от Warhammer, е изпълнен с горчивина, подсказваща защо оптимизмът на Гилиман за триумфа на разума не е на място, а бъдещата война от Ереста е неизбежна.

Тагове:  

Оставете отговор