Kuntilanak

Продължаваме с поредицата ревюта на филми, заснети в Индонезия, като днес насочваме вниманието Ви към Kuntilanak, хорър от 2018-та година и римейк на по-стар филм, заснет от режисьора Ризал Мантовани. Гледах го заедно с моя добър приятел доц. Искрен Иванов и това ми помогна да го харесам доста, макар обективно да ми напомни на Danur, от който не бях особено очарован.

След смъртта на майка си, малко момче не спира да я вика, но вместо нея, от старо огледало в дома му излиза Кунтиланак – зъл дух, явяващ се под формата на зловеща жена с дълга черна коса. Детето изчезва безследно, оставяйки баща си опустошен от скръб, но няколко месеца по-късно огледалото отново се появява в мазето на сиропиталище, където са настанени няколко малчугана. Макар къщата, нарочена за техен нов дом, да е богата и изключително луксозна, малките не се чувстват щастливи вътре, тъй като чуват странни шепоти и шумове в коридорите й, а докато спят се измъчвани от ужасни кошмари. Кунтиланакът е намерил и тях, а сега ще опита да ги отмъкне в своя огледален свят, освен ако не намерят начин да го спрат…

Kuntilanak е доста мек хорър, очевидно заснет за по-млади зрители или новобранци в жанра, но честно казано това ми дойде като облекчение след прекомерно отвратителния The Queen of Black Magic, който представих в Цитаделата преди седмица. Кастингът от дечица е умерено симпатичен, не са така страхотни като хлапетата от “То” например, но не отстъпват да кажем на тези в двата филма от серията Goosebumps по Р.Л. Стайн. В избора си на декор режисьорът Мантовани твърдо следва примера на колегата си Роки Сорая (автор на трилогията The Doll) и показва идеализирано богата обстановка, бягайки от реализма, характерен например за творчеството на Джоко Анвар и Тимо Тянханто. Чудовището е добре направено, кикотът му е малко като на зла вещица от анимацинно филмче, но встрани от това има яки сцени с това как се появява от огледалото, удължава устата си или пълзи по земята. Понеже е за по-невръстни зрители, финалът е по-скоро положителен, но в никой случай не е захаросан, така че може да се гледа и от по-големи.

Като цяло непретенциозно и по-леко филмче на ужасите, идеално за разпускане след работния ден.

Ревю на Александър Драганов