“Kubo and the Two Strings” (на български преведен като “Кубо и Пътят на Самурая”) е пълнометражен анимационен филм на студио Laika. Той излиза по кината през 2016-та година и е режисьорски дебют на Травис Найт, работил преди това като аниматор за проекти “Коралайн”, а по-късно получил възможност да заснеме и филма “Бъмбълби”, който очакваме в края на тази година. Именно заради “Бъмбълби” исках да гледам “Кубо” и направих това в най-подходящото за филми време – петък вечер. Какво да ви кажа – като фен на “Трансформърс” съм много доволен, че точно този човек е привлечен в поредицата. “Кубо и Двете Струни” (предпочитам буквалния превод) е великолепен филм и дори може да се твърди, че е шедьовър. Толкова добра западна анимация не бях гледал от години.
Сценарият на филма пренася зрителя в средновековна Япония, където се запознаваме с Кубо. Той е малко момче, изгубило окото си още като бебе и сега живее с болната си майка до морето, като изкарва прехраната си използвайки странната си магия, която му позволява да съживява оригами с музиката на своя подобен на китара инструмент. Майка му страда от умствено заболяване, причинено от удар по главата в съдбовната нощ, когато е спасила сина си, а сега разумът й стига колкото да го разпознава в отделни моменти и да го заклева да не замръква навън от дома си. Но една вечер, по времето на фестивал, в който се почитат мъртвите, Кубо решава да не последва препоръката й, надявайки да получи знак от духа на починалия си баща, великия самурай Ханзо. Вместо него обаче на призива се откликват двете му лели, демонични духове, които сриват селото и заплашват да извадят и другото му око. С последните си сили, майката на Кубо идва навреме за да спаси сина си и да го отправи надалеч, като му остава за закрилник една оживяла играчка на маймуна. Маймуната казва на Кубо, че за да оцелее, ще трябва да открие и събере митичните доспехи на баща си – в противен случай неговия дядо, причинил всички нещастия на семейството му, ще го докопа, за да вземе зрението му…
“Кубо и Двете Струни” има невероятно красива, макар и нестандартна анимация, микс между класически stop motion и съвременни CGI ефекти. Филмът има топлотата на западните рисувани продукции, които сравнително по-често са насочени към децата от анимето, но в същото време когато трябва може да бъде зловещ и заплашителен. За това му помагат и великолепните сценарий и режисура. “Кубо” започва плавно действието си и полека-лека разкрива митологията на света си, запознавайки ни с героите и злодеите си, за да достигне епичната кулминация. Битките са изключително добре направени и драматични, а емоционалните моменти наистина въздействащи. За последното помагат и великолепните актьори. Момчето, озвучаващо протагониста, Арт Паркинсън, лично на мен ми е непознато, но вече има зад гърба си участие в сериала “Игра на тронове” и тук се справя великолепно. Абсолютните звезди обаче са Чарлийз Терон и Матю Макконъхи, които придават невероятен живец в образите си на Маймуната и Самурая Бръмбар, а незабравимо завръщане като злодей прави Рейф Файнс (лорд Волдемор от “Хари Потър”) в ролята на злия дядо, който командва и страховитите вещици близначки (озвучавани също доста ефектно от Руни Мара).
Накрая бих искал да кажа, че да направиш западна анимация за Япония по нейните митове е супер дръзко и голямо предизвикателство, като се има предвид мощната им домашна продукция. Травис Найт обаче се справя блестящо и показва, че макар и млад за режисьор, е от малкото кинодейци в съвременен Холивуд работи, влагайки душа в това, което прави. Шапки долу за “Кубо и Двете Струни” – вече чакам “Бъмбълби” с още по-голямо нетърпение!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари