Както може би сте се досетили, бойните игри са ми слабост и то от малък, затова не е голяма изненада, че и първото септемврийско ревю в рубриката (не е ясно дали ще има второ, щото не съм банка ДСК) отново е на тази тема. Този път на фокус ни е Jump Force, аниме файтърка от 2018-та с доста уникална концепция – всички големи шоунен герои на популярното списание Jump се събират в една вселена, а след тях са меко казано познати и любими имена като Гоку от DragonBall Z, Наруто, Скитника Кеншин, Ю-Ги-О и кой ли още не…
По принцип всички подобни ансамблови групи (да не кажа трупи) от герои и супергерои имат еднотипен сюжет, тестван във филмите за Отмъстителите и Лигата на справедливостта, като Jump Force не прави изключение. Земята е нападната от Фриза, могъщия извънземен тиран от DragonBall Z, който рути цели сгради с появата си. Сред пострадалите си и ТИ – герой, изграден по Ваш вкус като пол и външен вид, като аз съм традиционалист и затова си избрах младо момче. За щастие на твоя помощ се притичва небеизвестния Гоку, която те спасява и те отвежда в база на супергерои, където научават, че великите аниме персонажи са дошли от своите светове, за да закрилят твоя. Или поне част от тях, тъй като другите са отровени с помощта на зловещи кубове, а сред тях има както покварени герои, така и могъщи злодеи като Дио Брандо например. ТВОЯ е задачата да събереш екипа, който да спре злата сила, застрашаваща родния ти свят – както и това кой всъщност се крие зад нея…
Jump Force е забавна игра с яка идея, макар историята, в която тя да е реализирана не блести с особена острота на мисълта. Но на кой му пука за такова нещо – получаваш шанса сам да станеш велик аниме герой, а също така и да разиграеш някои от най-култовите и обичани персонажи, измисляни някога. За целта ще трябва малко да се ориентираш в базата на супергероите, която служи за лоби и това е малко досадно, тъй като e направено смотано и понякога си иска консултация с чичо Гугъл. Веднъж като му намерите колая обаче пред вас има няколко варианта.
Основният е да изиграете историята на играта. За целта трябва да обиколите трите основни тима на герои, центрирани около Гоку, Наруто и Лъфи от One Piece. Всеки от тях има различни задачи и участници вътре, като изборът зависи от Вашия вкус. Като го направите се свързвате с местната версия на Ник Фюри, която е един плешив директор и той ви упътва по какъв начин да напредвате, като поне в началото спасявате герои от покваряващите ги кубове и ги събирате на своя страна, като освен с тях се биете и с “обикновени” обсебени наричани Венъми. Трудността в началото е като за упътване, но това няма да трае вечно, затова е добре да качвате нива, като освен ключови мисии, може да пробвате и “свободни” такива, както и учебни, за овладяване на различни команди.
Вторият вариант на игра са офлайн битките. Забравих да кажа, че всяка от опциите се поръчва от нещо като барче, като не са едно място, така че вашият герой трябва да потича, за да намери точното място. За офлайн битките, избирате ги по трудност на изпълнението, брой рундове и време, като след това имате богато разнообразие от герои, ставащо още по-изобилно след като минете първото ниво от историята. Това е и най-голямата сила на играта, тъй като предлага цял легион от яки и култови образи, като аз успях да спомена вече част от тях. Сред другите, които ми направиха впечатление са Саске, Гаара и Боруто от “Наруто”, Ичиго от Bleach, двама здрави младежи от Saint Seiya, Макото Шишио, който иска да се бори със заклетия си враг Кеншин, Хисока от Hunter vs Hunter, който може би стана любимец и още множество образи, за които не съм й чувал.
В суматохата на историята се появява и Лайт Ягами от Death Note, който си търси тетрадката заедно с демона на главата му, но за съжаление липсва като опция да раздава шутове и шамари. Разбира се, образи които не са от списание Jump ги няма, което ни оставя без Гатс от “Берсерк”, Едуард от “Железния алхимик” или Кирито от “Изкуството на меча” например. Но не бива да бъдем като Дъдли от “Хари Потър”, който се гневeше, че има само 36 подаръка вместо 38. И така изобилието е страховито.
Ако историята и офлайн битките не ви стигат, може да се свършете онлайн и да се биете с други фенове, но за целта преди това е препоръчително да може да биете играта, щото иначе да не стане излагация. От друга страна, не говоря от опит, а на принципа страх лозе пази, така че кой знае, ако искате пък пробвайте се. Само дето не отговарям за последствията.
В битките задължително си избирате по трима герои – нито повече, нито по-малко. Възможността за комбинации е безкрайна. В историята на играта има и битки по един рунд, но иначе са колкото ги нагласите и са доста забавни. Бутоните отговарят на цели действия, а не на отделни прости удари, така че сравнително лесно може да правите цели комбота, да пускате лъчи, огньове и всякакви други взривове, напомнящи филм на Майкъл Бей. Като недостатък може да се отбележи, че понякога от толкова спец ефекти нищо се не види и особено ако сте срещу същия герой, с който играете и вие понякога не става ясно кой кого пердаши.
Графиката на анимацията е голямата болка, тъй като аниме геройчетата са направени на 3D. При някои като Хисока и Кеншин резултатът е задоволителен, но при други като Гоку, който и без това не прилича на Ален Делон, грозотата може да бъде вцепеняваща. Но ние живеем в постмодерно общество, загърбило класическия идеал за красота и естетика, така че да не се вайкаме.
Като цяло Jump Force е готина игра. Не е перфектна, не е като да няма недостатъци, но е зарибявка и лесно може да ви убие огромно количество време, а шансът да попаднете на любим герой сред персонажите й е изключително висок. Аз самият си набелязах някои анимета за гледане само заради това, че ме изкефиха героите им в битките, което е допълнителен бонус. Така Jump Force се превръща в празник за феновете на жанра “шоунен” и задължително заглавие за почитателите на биткаджийските игри. Радвам се, че я открих!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари