Една нова серия за супергерои изгря през последните години и макар дълго време да й се чудих, тъй като не е част от вселените нито на “Марвел”, нито на “Ди Си”, накрая реших да й дам шанс. Става дума за поредицата “Непобедим” (Invincible), адаптация на “Амазон” по комиксовата сага на “Имидж”. Това е анимация за възрастни, която като тон застава някъде помежду “Супермен” и “Девилмен”, за да предложи епична история, достойна да се нареди като едно от най-добрите неща в жанра, създавани през новия век.
Марк е младо момче, дете на супергероя Омнимен и обикновена смъртна жена. Макар да е вече на седемнайсет, силите му още не са се проявили и когато това най-после се случва, младежът е във възторг. Той започва да тренира с великия си баща, изправя се срещу първите си противници, опитва да балансира новия си живот с грижите на тийнейджър, опитващ да си намери гадже и все пак понякога да посещава училище. Когато обаче най-великия отбор пазители на планетата бива безжалостно избит, а баща му се озовава в болница, Марк ще трябва да се изправи срещу истина, която ще срине всичко, в което някога е вярвал…
Като свят и усещане, “Непобедим” е най-близо до по-мрачните истории от света на “Ди Си” като поредиците Injustice и The Dark Knight Returns, но отива още по-далеч от тях, като почти навлиза в хорър територията на произведения като Brightburn и Devilman Crybaby. При изграждането на света са използвани познати тропи на жанра, за да може моментите, когато сценаристите избират да са различни, да правят още по-силно впечатление. В същото време Марк е изключителен симпатяга и носи един наивистичен идеализъм, уподобяващ го на Кал-Ел или Спайдър-мен, така че историята да не бъде изцяло цинична. Като резултат обаче последната серия от сезона, изпъстрена с екстремно насилие, е изключително мъчителна за гледане, макар идеята как се разрешава конфликта да е много силна.
Анимацията е дело на корейско студио и поради това е много добра, напоследък представителите на тази страна започват да ми правят дори по-силно впечатление от традиционно силните в занаята японци. Музиката е адекватна, без да е прекалено запомняща. Екшън моментите са добре направени, но по-брутални от стандартното за жанра, романтичните моменти си признавам, че малко ме подразниха – бих казал, че съм остарял за гимназистки свалки, но истината е, че и като малък не обичах подобни мотиви. Дължината на всеки епизод е от 45 минути, което пасва повече на игрален сериал, а не за анимационен и не винаги това е оправдано – първите и последният епизоди са безгрешни, но по средата имаше някои, които влачеха тук и там.
Като цяло Invincible е анимационната серия за супергерои с най-добър рейтинг от много години насам, което показва, че феновете са зажаднели за нови истории, но изградени с познати тропи, просто погледнати от различен ъгъл. Оценката ми за първи сезон е положителна и ще продължа със следващия, но всеки фен трябва да има предвид, че това произведение не е препоръчително за лица под 18 години, а темите, които засяга и нивото на кръв в анимацията определено не са за хора със слаби нерви. Останалите обаче не бива да пропускат Invincible!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари