Insidious

Insidious /”Коварен”/ е филм на ужасите от 2010-та година. Негов режисьор е Джеймс Уон, а сред актьорите виждаме името на Патрик Уилсън, което подсказва на запознатите с жанра, че това е екипът, застанал и зад поредицата “The Conjuring” /”Заклинанието”/. Лошо няма, само дето Insidious е още по-страшен, може би филмът, държал ме най-много на тръгни след оригиналната версия на “The Amityville Horror”. Този поне не е по действителен случай. Човек трябва да се радва и на малките неща в този живот.
Всичко започва както обикновено в жанра – младо семейство се нанася в нова къща. Бащата бачка здраво, майката гледа децата – двама сина и новородена дъщеричка. Докато таткото, в ролята на който виждаме Патрик Уилсън /Ед Уорън от “Заклинанието”/ обаче се мъчи с преподавателската работа, проверявайки контролни, то майката /Роуз Бърн/ е оставена насаме в къща, където бебето плаче без причина, местят се предмети и се отварят врати. Белята става, когато Далтън /Тай Симпкинс/, един от синовете, пада от тавана. На пръв поглед няма сериозни наранявания, но след като го лягат да спи, на следващата сутрин не се събужда, макар да е все още жив. Лекарите не могат да си обяснят причината за комата, а в това време злите сили, които майката на Далтън е усещала, започват да се проявяват все по-открито, разкривайки произхода си във физиономията на злокобен демон…

… който според по-цинични фенове е Дарт Мул 😀
Шегата настрана, но “Коварен” е брутален филм на ужасите. Джеймс Уон го е заснел с бюджет от милион и половина, което за Холивуд не са пари, но е доказал, че не огромните разходи гарантират качеството. Insidious решава да не плаши зрителя с кърви и черва, а изцяло да му пили по нервите с паранормални явления, като успява да впечатли с майсторството, с което е заснет. Това е лента, която на няколко пъти спирах за да изгледам, а понякога намалявах образа на половин екран, за да не остана насаме с показваното от камерата. Изключително смразяваща история – някой би казал, че черпи вдъхновение от по-стари образци като “Полтъргайст”, но го прави по свой начин и качва адреналина на макс. Това е може би най-страшният хорър, който съм гледал през последните години – със сигурност ще продължа с поредицата и нататък, но вероятно ще ми трябва малко време, за да събера смелост. Ако на вас обаче ви стиска, не се колебайте – режисьорът Джеймс Уон наистина е съвременният наследник на Карпентър и Уес Крейвън, а “Insidious” е бруталното му влизане в жанра на паранормалния ужас.