In a Violent Nature е филм, който излезе с претенцията да заснеме хорър с техниката на арт киното, така че да се хареса и на критиката. Резултатът наистина донякъде дава различно усещане, но крайният резултат не е прекалено различен от филмите за “Петък 13-ти”, очевидно послужили за вдъхновение на канадската продукция.
Преди 80 години група дървари решили да се изгаврят с Джони, слабоумния син на местен магазинер, свалящ им по триста кожи за най-обикновени продукти, нужни им за оцеляване в дивото. Шегата обаче се оказала смъртоносна, тъй като момчето паднало от висока кула в гората и счупило врата си. Не след дълго обаче дърварите били намерени разкъсани, а макар историята да твърди, че са се натровили с развалено месо, а после животни се обезобразили телата им, хората мълвят друго – че духът на покойника се е завърнал като убиец и жестоко е отмъстил за съдбата си. В наши дни, група тийнейджъри ще открият, че местните легенди казват самата истина, когато открадват стар медальон, намерен в гората, без да подозират, че това е единственото, което държи призрака на Джони в покой…
Две неща отличават In a Violent Nature от филмите за Джейсън Ворхийс, като едното е това, че проследяваме сюжета от гледната точка на убиеца и разбираме само откъслечно взаимоотношенията на младежите, които преследва, като операторът разчита на атмосфера и напоително проследяване на стъпките му в гората. Знам, че някои фенове се оплакаха от това, но на мен ми се стори много добър подход, който градира напрежението и тушира традиционно скучните моменти с Радините вълнения на юношите и девойките, в такъв тип кино не стигащи доникъде.
Второто нещо, което прави отлично впечатление е подходът при заснемане на убийствата. Филмът има своите култови моменти, като едно от убийствата специално е изключително кървава гавра, а друго неописуемо жестоко, но In A Violent Nature никога не прекрачва границите да отиде във воайорство като филмите за Terrifier например, а други от злодеянията са снимани от птичи поглед и отдалеч, така, както човек би ги видял в действителност. Това създава изключителен реализъм при случващото се на екрана и e подсилено от решението да няма саундтрак. Вместо музика чуваме горските звуци, денем веселото чуруликане на птиците, нехаещи за това, че в гората загиват хора, нощем песента на щурците. Ефектът е зашеметяващ.
Разбира се, филмът страда и от някои недостатъци, младите персонажи отново са глупави и дразнещи, което може би е добре предвид това какво им се случва, но липсва елементът на привързване, а оттам и няма голям ужас за съдбата им, по-скоро чисто ценителско наслаждение от добре направения филм. Финалните минути също са излишно разтеглени, без да в тях реално да се случва каквото и да е било.
Като цяло, In A Violent Nature е поредното добро предложение в хорър жанра за 2024 година. Макар видимо да отдава почит към класическите заглавия от 80-те години, той успява да бъде оригинален заради различния начин, по който разказва историята и така вкарва убиеца си Джони в класацията на култовите злодеи на ужаса в третото десетилетие на 21 век.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари