“Денем нощем все ментета пия”, пееха навремето от Клуб НЛО. “Тактиката си от Вас не крия! Щом нахлуят у дома апаши, моят вид до смърт ще ги уплаши!”. Сигурен съм, че апашите ще се уплашат, ако им пуснат и “Хорнет”, продукция на студио Asylum от 2018-та година, излязла няколко дни преди по кината да тръгне “Бъмбълби”. Като фен на “Трансформърс” реших да я пробвам и съм много горд, че я превъртях, макар и по бързата процедура. За този филм се искат нервите и издръжливостта на дервиш.
Филмът е заснет в стила на “Паранормална активност”, демек намерено видео. Това е доста жалко, тъй като обикновено означава, че темпото на лентата е като на обездвижен охлюв, а камерата подскача като бясна напред назад, спирайки се върху поразително тъпите физиономии на повечето актьори. Точно така става и в “Хорнет”, историята на група студенти, успели да построят гигантски интелигентен робот и решили да го тестват в планината. За зла беда по същото време над нея кръжат извънземни, които незабавно ги нападат, като изпращат зомбита срещу тях (тук е мястото на вметна остроумен коментар, но сюжетният обрат ме остави без думи). Роботът Хорнет (в буквален превод стършел, както Бъмбълби означава земна пчела) доблестно решава да защити създателите, но ще им остане ли верен или пък инопланетяните ще го препрограмират?
По принцип има нещо освежаващо в тъпите филми, но не и ако са чак толкова тъпи. На моменти Хорнет е просто негледаем, особено когато минава на тъмната страна и преследва главните герои в мина – перспективата е като навлизане във възголяма селска тоалетна, а предвид бюджета на филма, нищо чудно и декорът да е бил нещо подобно. Все пак за да не бъда изцяло негативен като български интелектуалец, попаднал на родолюбива телевизионна продукция, ще добавя и нещо положително, финалът на историята ме изкефи, не само, защото филмът свърши, а и понеже реално си беше як. Но най-вече, защото филмът свърши.
Asylum имат още две по-стари ментета на “Трансформърс” и те се казват “Трансморфърс”, но ще изчакам правилния момент на екзистенциална криза, преди да ги пробвам.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари