Gibiate

gibiate

Gibiate е чисто ново аниме от тази година, дело на екип, включващ Йошитака Амано, който е работил по игрите Final Fantasy и Наоки Серизава, разписвал се за Biohazard/Resident Evil. Наличието на такива квалитетни специалисти ме убеди да дам шанс на сериала им, въпреки отровните отзиви в My Anime List, където обаче ревютата често се пишат от недипломирани критици с прекалено високо самомнение.

Сенсуи Канзаки е самурай и мастор на меча, обучен както от японски феодал през средните векове, така и преди това от западен майстор, поради което умее да се бие с две оръжия, едното от които е катана, а другото – варварски меч. Единственият воин, който му е бил равен в битка е нинджата Кенроку Санада, сякаш неуловим боец, удрящ като невидим. Но и двамата противници ще трябва да си подадат ръка, когато мистериозна аномалия ги прехвърля в бъдещето на планетата, когато човечеството е поразено от страховит вирус, превръщаш хората в уроди. Нинджата и самураят биват намерени от момиче на име Кейтлийн, която е част от малък анклав хора, мъчещи се да оцелеят под ръководството на д-р Йошинага. Лекарят се надява да открие ваксина, която да превърне чудовищата, наречени джибии, отново в хора. Без особено голям избор, Кенроку и Сенсуи решават да помогнат в битката срещу безкрайни орди джибии. Ала едно от изчадията, страховита мутирала жена на име Метеора, има специален интерес към групичката им…

gibiate samurai

Gibiate си спечели много критики при излизането си, че било клиширано, анимацията му не била перфектна, не знам какво си. Един написа възмутено, че е като екшън фантастика от 80-те години. Точно в това обаче му е чарът на това аниме, заради тази атмосфера то успя да ми хареса, въпреки влачещото действие в епизодите по средата. Началото е ударно и ме грабна с готините си герои, особено баткото самурай с двата меча, а изчадията ме впечатлиха, че са разнообразни и все гадни. Да, големият обрат го хванах от самото начало, както и мотивът за него, макар детайлите да ми убягнаха и наистина, не е нещо ново като история, предвидимо е, но важното е, че беше забавно и свърши със супер яката битка.

През последните години ми прави неприятно впечатление, че сред активните аниме фенове на Запад се появи една клика, която иска с този формат да стане каквото с епичното фентъзи навремето – да се разказват само претенциозни, мудни истории с амбиция да откриват наново топлата вода (Tower of God, гледам към теб). Няма лошо да има и такива експериментални сюжети, но понякога човек иска да погледа здрав екшън, какъвто пък на Запад вече не правят заради пустата политкоректност. Gimbiate е аниме за такива случаи. С яки герои, гнусни чудовища и безумен, невъзможен свят, това е страхотна история, която си струва да видите. И ако епизодите по средата ви се видят бозави, не се притеснявайте, а ги гледайте прескачайки скучните моменти. Струва си да ги изкарате, за да стигнете мелето накрая.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор