Frost Dancers

frost dancers

Може би най-хубавата книга, която прочетох миналата година беше “Хълмът Уотършип” от Ричард Адамс, затова, когато видях още едно фентъзи за зайци, веднага реших да му дам шанс. Става дума за Frost Dancers на Гари Килуърт, известен на Запад фентъзи автор, носител на редица престижни награди. Този роман е очевидно неговият отговор на “Хълмът Уотършип” и макар да не е на чак толкова високо ниво, е наистина сполучлив.

Скелтър е див заек от планините, чиито живот се преобръща, когато заедно с няколко свои събратя и посестрими, той става жертва на хора, организирали зловещо забавление – улавяне на диви зайци и пускането им в смъртоносно надбягване срещу настървени хрътки. Скелтър все пак успява да се измъкне и се озовава в нова земя, остров, където всичко е равно и няма помен от висините, където е израсъл. Той среща нови приятели сред местните зайци, както обикновени, така и диви, открива любовта, запознава се с други животни. Но животът му е далеч от идиличен. Той не е единственото животно на острова, което не е родом от там. Някой някога е докарал свирепа хищна птица от джунглите, огромна и кръвожадна. В тези земи няма нищо, което да може да й се опълчи. И когато развива вкус към заешко, Скелтър е този, който ще трябва да я спре…

Frost Dancers е много интересна и сполучлива книга, макар и видимо повлияна от “Хълмът Уотършип”. Подобно на Ричард Адамс, Гари Килуърт разглежда ефекта от човешката дейност върху дивата природа, но макар да показва греховете на човечеството, не е изпълнен с чак такова негодувание към него. Интересен е акцентът в разликите между това, което наричаме див заек (hare) и обикновения (rabbit) – за разлика от българския, английският е доста по-прецизен и прави по-добре отликата между тези две животни, които в действителност са толкова различни, колкото конят и магарето, ако не и повече. Скелтър е интересен протагонист, нещо като смес между Леско и Голям перчем, но истинската звезда на книгата е Бъба, орелът харпия, озовал се на острова заради незаконен внос. Изключително интригуващ и трагичен злодейски образ, майсторски представен от автора. Съзнаваш, че е чудовищен и опасен за цялата природа на острова, но не можеш да не му съчувстваш. Килуърт опитва да изгради и митология на животните, подобно на Ричард Адамс, но според мен му липсва майсторството и нещата, макар и не зле, не му се получават толкова сполучливо. За сметка на това, той е майстор в това да предаде различната гледна точка и мащабите, свързани с нея така, че да изгради фентъзи свят, базиран на предмети и пейзажи, които за човек биха изглеждали като част от ежедневието. Това е изключително умение и невероятно обогатява жанра.

В крайна сметка, Frost Dancers е чудесна книга за любителите на истории с животни. Авторът има романи още за вълци и лисици и ако имам възможност да ги намеря, мисля да прочета и тях. Заешката му история ме остави много доволен!

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Един коментар за Frost Dancers

  • Alexander  :

    Историята с лисици обаче има толкова гадна първа третина, че я пасувах.

Оставете отговор