След пауза от няколко дни, през които да си поема въздух, се завърнах в мрачния свят на комиксите по поредицата Fazbear Frights – един от най-зловещите клонове на вселената на Five Nights at Freddy’s. И добре, че го сторих, защото историите тук са наистина брутални и съвсем не са леки за четене.
Началото поставя Step Closer – според мен най-тъжната история, излизала някога изпод злонамереното въображение на Скот Коутън. Изнервено момче, натоварено с грижите за малкия си брат, решава да му погоди номер в „Пицарията на Фреди Фазбеър“. Вместо това обаче си навлича проклятието на Фокси Пирата, от което няма измъкване. Клопката постепенно се затяга около него като примка около шията на осъден. Дори като комикс този сюжет не е никак лек за четене, а илюстрациите, на които героят е нарисуван симпатичен и жизнен, само засилват въздействието. Именно фактът, че ми повлия толкова силно, показва колко истински е този сюжет.
Bunny Call е втората история в сборника. Когато я прочетох за първи път като повест, не ме впечатли особено. Мнението ми обаче рязко се промени, след като Коутън сподели, че е вдъхновена от действителни събития. Изтощен баща отива със семейството си в детски лагер и решава да им погоди номер, като плати за грубо събуждане от маскиран служител. После размисля и отменя поръчката, но служителят все пак идва… и изглежда нищо не може да го спре да нахлуе в бунгалото. Това е повестта, която печели най-много от превръщането си в комикс – темпото е още по-добро, а илюстрацията на страховития заек е изключително въздействаща.
Hide and Seek е своеобразно огледало на Step Closer. Този път малкият брат е обзет от завист, че по-големият е по-добър във всичко, включително в любимите му аркадни игри. Опитът му да постави рекорд призовава Шедоу Бони в дома му – едно от най-плашещите привидения в света на Фреди Фазбеър. То се залепва за младия Тоби като сянка и се храни от обсесията му, ставайки все по-голямо и все по-страшно. И тук илюстрациите са на високо ниво, а комиксовият формат прави една изключително тежка история по-динамична и въздействаща.
С тези три сюжета Скот Коутън достига нивото на най-мрачните творби на Стивън Кинг и Греъм Мастертън. Той стъпва върху реални проблеми в човешките взаимоотношения и семейството, за да покаже, че именно децата често понасят най-тежките последици от тях. Вплитайки тези теми в паранормалния свят на Five Nights at Freddy’s, Коутън успява да запознае своите фенове от поколението Z с въпроси, които според мен могат да им помогнат да израснат като по-добри хора. За разлика от много съвременни автори, той не се страхува да покаже, че понякога щастливият край просто не е възможен. А ако с тези истории е накарал дори няколко деца да бъдат по-внимателни едни към други, то трудът му наистина си е струвал.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари