Fatal Fury: The Motion Picture е третият и последен филм от серията стари адаптации на едноименната бойна игра, част от вселената на King of Fighters. Като обем и сюжет той е най-мащабният, което обаче води и до някои проблеми. Въпреки това мисля, че става дума за силна продукция, а размахът на историята ми напомни за поредицата Saint Seiya.
Тери Богард отива в Япония, за да се види с брат си Анди и верния си приятел Джо Хигаши, но по пътя попада на Сулия – млада жена, преследвана от странни и зловещи мъже с маски. Тя има да разкаже невероятна история, но за целта отвежда героите до Родос. В древни времена там живял цар, толкова могъщ, че бронята му можела да призове Марс, бога на войната. Именно след битка с него Александър Велики се поболял и умрял, а после доспехите били разделени на части и скрити в различни краища на света. Но днес Лаокорн, братът на Сулия, опитва да събере частите и да открадне силата на бога за себе си. Сестра му обаче е убедена, че той е оногова, който ще бъде откраднат и моли Тери за помощ…
Както виждате, тук сюжетът е много повече фентъзи, отколкото екшън. Това обаче не означава, че битките са по-малко. Филмът въвежда галерия нови злодеи, схватките с които са изключително трудни и драматични, като аз доста харесах Хауер, копиращ образа на Вега от “Уличен боец”. Самият Лаокорн обаче не ми допадна колкото Волфганг или Гийс, а последният прави необяснимо завръщане, което обаче не води доникъде. По-голямото времетраене означава, че във филма има повече бавни сцени, най-вече романтични, за връзката на Май с Анди и на Сулия с Тери, но едната от тях има развръзка, която никак не ми допадна.
Основният плюс на Fatal Fury: The Motion Picture е мащабът, тъй като тук наистина става дума за богове и древни проклятия, което прави финалната конфронтация с особено висок залог. На този фон чудесно са развити и главните герои, като Джо става особено близък на зрителя с лафовете и ролята си, а Анди получава готино развитие, заедно с Ширануи. Тери е по-страхотен и епичен отвсякога, но ми се струва, че заслужаваше малко повече – какво имам предвид, ще разберете ако гледате филма.
В крайна сметка мисля, че филмът е хубав завършек на сагата, но и историята му показва защо са спрели след това, макар да са имали възможност за още – нивото наистина става като в Saint Seiya, което би направило по-нататъшни сюжети твърде далечни от екшъна и близки до епичното фентъзи. Както е сега обаче, Fatal Fury: The Motion Picture е наистина най-дръзката адаптация по видеоигра, която съм гледал.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари