Exorcist II: The Heretic

След невероятният успех на филма “Заклинателят” от 1973-та година, “Уорнър” решават да спечелят още някой долар от продължение и заснемат “Еретикът” през 1977-ма. За жалост, той е направен без участието на режисьора Уилям Фридкин и писателя Уилям Питър Блати, а на тяхно място идва Джон Бурман. За сметка на това актьорите Линда Блеър и Макс фон Сюдоу отново участват като Ригън и Мерин, а към кастинга се присъединяват легендите Ричард Бъртън и Джеймс Ърл Джоунс.
Четири години след ужасното обсебване на Ригън от демона Пазузу, наричан крал на злите въздушни духове, момичето посещава психотерапевтката д-р Тъскин, която иска да я излекува от кошмарите с помощта на хипноза. В същото време свещеникът отец Ламонт, който подобно на Деймиън Карас в първия филм изпитва съмнения във вярата си, е изпратен да разследва станалото с Мерин, в когото мнозина вече дори в самата Църква се съмняват. Когато отива при Ригън, Ламонт установява, че остатъци от злата воля на Пазузу все още дремят в нея. За да победят демона, свещеникът и момичето ще трябва да разберат повече за това, което Мерин е сторил преди години в Африка…
“Заклинателят ІІ” е един от най-мразените филми в историята и се счита за едно от най-слабите продължения, правени някога. Донякъде това се дължи на това, че застава след изумително добър филм без участието на създателите му, отчасти виновен е и сценарият, който е доста хаотичен. Джон Бурман, който е известен най-вече със също толкова странния фентъзи епос “Ескалибур”, е създал история, която не е толкова страшна, колкото мистична и има някои идеи, подходящи повече за приказка, отколкото за хорър. Въпреки това аз намирам и някои хубави страни във филма – Линда Блеър например е много симпатична, а Ричард Бъртън и Джеймс Ърл Джоунс са убедителни в ролите на отец Ламонт и Кокумо, човек от Африка, изцерен в миналото от Ланкастър Мерин. Визията също е любопитна, както и явяването на демона като облак скакалци.
Като цяло поредицата е можела спокойно да мине и без това продължение и вие също няма да изгубите, ако го пропуснете… но и да го гледате не е болка за умиране, филмът нито е толкова лош, нито е обиден с нещо към оригинала, освен, че е избрал различна насока и остава много по-бледо впечатление. Което, с такъв предшественик, едва ли изненадва някого.