Elden Ring

One Game to Rule them all

Отдавна чаках игра с толкова детайлно светостроене, което да ми напомня за Berserk. И това едва ли е някаква изненада тъй като самият създател на Elden Ring Хидетака Миядзаки изглежда е голям почитател на творчеството на Кентаро Миура. И докато в предишни игри на From Software това се загатваше, то в Elden Ring референциите са повече от очевидни.

Elden Ring бе дългоочаквано заглавие сред почитателите на игрите от поредицата Dark Souls. А това, че до тази дата са продадени над 12 милиона копия показва, че From Software са успели да спечелят фенове и сред играчи, които никога не са играли Sekiro, Dark Souls или Bloodborn. Което за мен е изненадващо, тъй като игрите като Souls са известни с това, че са изключително трудни и предизвикателни и накратко – игри не за всеки. Поради тази причина, макар и пропулярноста си, те остават по-скоро нишови.

Това, което различава Elden Ring от предшествениците си, е че е отворен свят (open world) като Elder Scrolls, Fallout и тн. Това спомага не само за създаването по-детайлен и пълнокръвен декор, но и дава широко поле на играча да пътешества и изследва заобикалящите го земи. Историята е на пръв поглед проста; В Средните Земи (The Lands Between) Великият Древен Пръстен (Elden Ring) е унищожен. Владетелката на пръстена, Вечната Кралица Марика (Marika the Eternal) изчезва безследно, а в нощта на Черните Ножове, Голдуин Златният бива убит. Всяко едно от децата на Марика взема по едно парче от скършеният Древен Пръстен – руна носеща могъщество. Превръщайки се в полубогове те започват война, която разтърсва, преобразява и обрича Средните Земи.

Опетнетите (The Tarnished), мъртви, но живеещи, умиращи, но възкръсващи, някогашните шампиони на Средните Земи, се завръщат от своето дълго изгнание. Един от тях (играчът) следвайки пътя на Благодатта (The Grace) ще се опита да събере руните на боговете за да се превърне във Върховен господар (Elden Lord) и да възвърне баланс в този мрачен свят.

Може да избирате измежду десет разнообразни класове, като типът герой, който изберете има значение само за началото на играта. Геймплеят предоставя неограничена, и не сложна система за развитие. Може да започнете като магьосник, който поразява от разстояние и да превъртите играта като берзерк с два гигантски меча. Elden Ring е изключително богата като светостроене игра, която освен трудна е и изключително криптична. Тя излиза извън клишето, в което героят бива представен в света с един тон куестове, които трябва да бъдат отметнати, все едно става дума за списък за пазаруване в супермаркета. Тук ще трябва да се съсредоточите върху детайла, да четете диалозите внимателно, понякога между редовете за да разберете какво трябва да направите. Това провокира да изследвате света и да разберете къде трябва да отидете. Понеже светът е голям, а куест лог няма, може и да се наложи да си записвате. Хубавото е, че играча не е ограничен към стриктното следване на тези сюжетни линии, светът е отворен може да правите каквото си искате. Някой босове ще трябва да преодолеете сами, други ще трябва да победите като яздите Torrent, вашият боен кон.

Що се отнася до трудност, Elden Ring е по-лесна от предшествениците си тъй като дори да стигнете до определен бос, който в момента не можете да победите можете да напуснете мястото и да се впуснете в други приключения докато не сте готови да се върнете. Това не бе възможно в предишните Souls игри. За да на бъда голословен, какво имам предвид под трудна игра. Ако не си направите труда да запомните механиките на босовете, то ще бъдете обречени да бивате убити с еди- два удара, докато в същото време просто дялкате противника без шанс за победа. Това може да ви доведе до фрустрация, но ако сте достатъчно търпеливи и победите ще получите най-голямата награда – лично удоволствие, че сте се справили с нещо непосилно.

Допълнително може да се възползвате от така наречените Spirit Ashes. Това са духове, които да призовавате в битка, но първо ще трябва да ги откриете. Най-лесният начин да прогресирате е като използвате помощта на други играчи като ги призовете във вашият свят. За съжаление, системата за призоваване е излишно усложнена, което я прави непривлекателна за ползване. Това за мен е един от най-големите минуси в играта, както и PVP системата, която се изразява в това да нахлуете в света на друг играч и да се опитате да го убиете. Лично за мен е доста лимитирано като концепция, но е доста благодатно за авторите на видеа в Ютуб, които създават компилации с инвазии за гледане.

Като свят, Elden Ring страшно ми напомня на старите по-мрачни книги-игри, в които рискът е прекалено висок за сметка на доста незначителна награда. Цялостната атмосфера носи духът от историите на Лъвкрафт за безнадеждност и отчаяние. Това носи особен чар на играта. Реално погледнато, както вчече споменах, играта е вдъхновена страшно много от творчеството на Кентаро Миура. Така наречените Девици (Finger Maidens) са с едно затворено/сляпо око. Guts от Berserk губи едното си око след събитията в Golden Arc. На определени места из света има паметници с побити в земята мечове, това е директна препратка към Бандата на Ястреба. Откриват се и други препратки, като дизайна на шлема на един от персонажите в играта . Главните събития в Berserk се развиват в кралството Midland, в Elden Ring приключенстваме из Middle Lands. Ако изберете да започнете с Prisoner, то препратката към Грифит от Berserk е очеизваждаща.

Elden Ring определено е гайм събитието на годината, като играта печели не само с добре развит свят, но и с липсата на алчен бизнес план зад нея. Няма досадните микротранзакции, платени DLC, платени козметики – купувате и играете. Една от малкото игри на пазара, която да не превъртя и пак да си струва, че съм я играл.

Ревю на Васил Мирчев