Drought (“Суша”) е катастрофичен екшън роман от майстора на ужасите Греъм Мастертън. Издаден преди няколко години, той звучи все по-актуално в контекста на проблемите с безводието в щата Калифорния и ефектът, който би могло да има то върху обществото. Всичко това е пречупено през бърз, задъхан сюжет, изпъстрен със смазващи сцени на насилие, характерни за творчеството на автора, изгрял през 70-те с класиката си “Маниту – Кошмар в Манхатън”.
Мартин Мейкпис е бивш морски пехотинец, служил в Афганистан. Демоните от престоя там никога не са го напуснали и това е провалило брака му, но въпреки това той е успял да си намери място в социалните служби. Един ден тази работа се оказва повече от предизвикателна, когато без предупреждение водата на хората в бедните квартали на град Сан Бернадино е спряна. Причината – суша, продължаваща вече шест месеца. Губернаторът на щата е решил, че хората на социални, които така и така не си плащат за водата няма за какво да я получават и им я спира – уж временно, но всъщност за постоянно. Мартин става свидетел как крехкият социален мир се разпада в бунтове, които властта смята за смачка безмилостно, наемайки най-жестоките наемници в бизнеса с охрана в страната. А когато синът му бива несправедливо обвинен в убийство, бившият пехотинец ще трябва отново да използва уменията си, за да измъкне близките си от сигурна смърт в гибелната СУША…
Drought е роман в жанра на екокатастрофите, за който преди години бях разговарял с писателя Йън Ървайн, че ще става все по-актуален през новия век. Греъм Мастертън не си позволява да прави елементарна пропаганда в книгата и героите само маркират глобалното затопляне мимоходом като възможен виновник, но няма и нужда. Това, което описва е с ясно послание – опичайте си акъла! Без вода не се трае, дори повече, отколкото без храна и за няколко дни светът, какъвто го познаваме се разпада. Безпощадно е описано и политическото високомерие на богатите, решили да пръскат игрищата си за голф, докато хората умират от жажда, макар като политолог не мога да не се намуся и да направя забележка, че в Калифорния, предвид демографските реалности, няма начин на власт да е толкова радикално дясна администрация. В Тексас, дори във Флорида, може да стане. В Калифорния, no way hermano. Това обаче е единственият недостатък на книгата, която е написана майсторски и показва, че Греъм се справя блестящо и в жанр, където не го бях виждал да се проявява досега – екшънът. Мартин е типичен герой, излязъл като от книга на Матю Райли и Скот Мариани, а Мастертън описва брутално битките му с жестоки наемници и закоравели престъпници. Там, където опитът му на хорър писател идва е в това, че колкото и да е силен главният герой, не може да победи без жертви и без да пострада, но наказанието, което си получават злодеите е почти толкова ужасяващо, колкото и престъпленията им.
Drought е поредният страхотен хит от любимия ми автор и го препоръчвам на всички, които обичат напрегнати и динамични книги.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари