Dreamcatcher

Случвало ли ви се е да бъдете в позицията на човек, който може да чете мислите на другите? Не ви го пожелавам, защото както ще покаже това ревю, невинаги подобен дар може да бъде използван за добро. Филмът, за който ще ви разкажа отново има нещо общо с краля на хоръра – Стивън Кинг, тъй като е базиран на едноимената му книга. А небезизвестният режисьор Лорънс Каздан се е справил със задачата си много успешно.

Началото на филма ни отвежда към четирима верни приятели – Хенри, Бийвър, Джонси и Пийт, отраснали в градчето Дери, което в книгите на Кинг има недобра слава. Съдбата на четиримата също не е белязана само от хубави събития. Когато са все още деца четиримата спасяват от сигурен побой Дъдитс – малко момченце, към което целият град храни недоверие и презрение, заради вродените му увреждания. Скоро всички те разбират, че момчето, което са спасили никак не е обикновен човек – то притежава дарби, за които никой не подозира. И много скоро с очудване приятелите разбират, че в знак на благодарност към тях Дъдитс им е дал специална дарба – телепатията и способността да помагат на хората по начин, по който другите не могат. Много по-късно, напускайки Дери и четиримата използват дарбите си само за да вършат добро. Но един ден, когато се събират по традиция заедно за да споделят какво им се е случило през изминалата година тяхната среща се превръща в жесток кошмар, защото са нападнати от подъл и коварен враг, чиято цел е една – да погуби човечеството.

Актьорите във филма играха на особено високо ниво. Най-добре обаче се справи Деймиън Луис, на който се падна непосилната задача да бъде едновременно герой и злодей. Носителят на престижната награда Златен глобус се справи чудесно със задачата си и по мое скромно мнение си заслужава и всички останали награди, наред с този филм. Не по-зле се представиха и останалите момчета. Томас Джейн, който има богат филмография в продукции по книгите на Кинг може да се нареди веднага на второ място. Той беше от онези герой, които никога не се отказват. Легендата Морган Фрийман имаше незавидната участ да влезе в ролята на нездравия патриот, който е готов на всичко само и само за да защити своя патриотичен идеал дори на цената на живота на стотици невинни хора. Имайки предвид, че филмът е от 2003 година, неговият „герой“ – полковник Къртис, е по-актуален от всякога. А Фрийман както винаги направи невероятна роля. Останалата част от екипа беше едно чудесно допълнение към тези трима отличници

.

Единственото нещо, за което съжалявам е, че гледах този филм през лятото. Това си е зимен филм и той съчетава много елементи от творчеството на Кинг. Затова го и препоръчвам с две ръце!