Уютен рокерски зомбикалипсис
Според вас кой ще оцелее по време на една глобална катастрофа? Хората, които живеят спокоен, уреден живот, прекарвайки времето си предимно на закрито? Или онези, които имат тежко и грубо ежедневие, изпълнено с премеждия и несгоди? Ако утре светът свърши, кой остава жив?
Това е премисът на Days Gone. Светът е унищожен, залят (за пореден път) от орди вирусолясали зомбита. Оцелелите са предимно крадци, разбойници, кукута, коравосърдечни егоисти и прочее сурови типове, както и… рокери.
Звучи логично, като се замисля. За пръв път виждам такова комбо – зомби апокалипсис и яки мъжаги с дънкови якета с ръмжащи мотори, които не цепят басма никому, дори насред краха на цивилизацията. Давай да яхнем колесара и да видим за какво иде реч.
История и историография
Days Gone излиза първоначално за PlayStation 4 през 2019-а година, а през 2021-а и за персонални компютри. Въпреки интригуващата си предпоставка и стабилен комерсиален успех (над 7млн. продадени копия за четири години), играта остава предимно незабелязана на гейминг сцената, “удавена” сред мега хитове като Divinity: Original Sin II, Disco Elysium, Hades, Forza Horizon 5, Half-Life Alyx, Doom Eternal и прочее титани. И все пак, Days Gone успява да се сдобие със значителна фен база, най-вече благодарение на своя дълъг и емоционално наситен сюжет. През април т.г. пуснаха ремастърната версия на играта, която поднови надеждата, че в бъдеще може би ще видим и втора част.
Вие влизате в ролята на Дийкън Сейнт Джон (Deacon St. John), накратко Дийк, който заедно с другаря си Уилям “Буузър” Грей (William “Boozer” Gray) представляват последните оцелели членове на мотоциклетния клуб Помиярите (The Mongrels). В хода на апокалиптичните събития Дийк загубва жена си Сара, докато тримата се опитват да избягат от малкия среднощатски град, където първоначално е пламнала заразата. (Паралелите с Resident Evil са очевидни.)
Две години по-късно. Дийкън скърби за загубата на своята съпруга, докато двамата с Буузър обикалят из региона и се борят с ежедневното оцеляване. Хора като тях са наричани “скиталци” поради нежеланието им да се присъединят към малкото лагери от други оцелели, които се опитват да възстановят някаква форма на ред и цивилизация, всеки лагер според разбиранията си. Скиталците се разглеждат с недоверие и враждебност, но често биват използвани като наемници когато трябва да се свърши някоя опасна задача.
Още в началото, след катастрофален рейд, Буузър е тежко ранен в ръката и не може да кара мотор. Съответно, Дийк тръгва да търси медикаменти да го лекува, но в хода на събитията открива че НЕРО – организацията, която е била създадена за борба срещу зомбитата – все още съществува и нейните черни хеликоптери извършват тайни операции из различни места. Дийк хуква да ги проследява, защото жена му последно е била на борда на такъв хеликоптер и ако НЕРО все още са наоколо, значи може би и тя е жива…
Комбинацията от апокалипсис, лична драма, ежедневни проблеми и голяма конспирация на заден план правят сюжета на играта една от най-силните ѝ страни. Това не е заглавие, което се изиграва за няколко следобеда; подгответе се поне за едни 40-50 часа, преди да стигнете до финала.
Геймплей
Days Gone представлява стандартен екшън от трето лице с отворен свят – и както е модерно в днешно време – с привнесени леки крафтинг и левълинг елементи. Не очаквайте сложност или иновация: по-голямата част от времето ще ви е заето да стреляте по зомбита и оцелели хора, плюс местната фауна от време на време (мечките и заразените вълци са страшни). Изключение правят солдатите от НЕРО, които се водят “имунизирани” срещу вашите оръжия. (Дори да мъкнете снайпер 50-и калибър…)
За да оцелявате сред този опасен, пропаднал свят, имате на разположение различни оръжия и подръчни средства. Имате един слот за пистолети, един за дългоцевни пушкала и “специален” слот, включващ арбалети, картечници и снайпери. Отделно можете да правите и да мятате димки, примамки, самоделни бомби и прочее взривни изделия, подходящи в различни ситуации. Заветът от FarCry 3 под формата на вездесъщия камък за разсейване на врага, докато се промъквате, също е тук, както и стелт убийствата. За близък бой разполагате с ножа на Дийк или различни подръчни инструменти, които обаче се чупят само след няколко удара и трябва или да ги поправяте, или да си ги издирвате.
Съществена разлика от подобен тип игри е вашият мотор. Той представлява едновременно основното ви транспортно средство и точка за записване на играта. Моторът е неразделна придобивка и може да бъде ъпгрейдван в течение на играта, като трябва да му наливате бензин и да го ремонтирате когато се счупи. Това е и единственият начин за fast travel по картата. На моменти е досадно занимание да обгрижвате колесара, обаче тази подробност коренно променя начина, по който гледате на околния свят. Колко да се приближите до някое място, преди да продължите пеш? Има ли път дотам? Колко да се отдалечите – знаейки, че после трябва да се върнете? Моторът е вашата мобилна база на колела и също така носи резервни амуниции от един момент нататък.
Защо уютно?
Атмосферата на Days Gone е доста прагматична и на хартия мрачна. Хората предпочитат да гръмнат някого вместо да се занимават с проблеми. Пълно е с убийци, изнасилвачи, канибали, психопати и обикновени циници, за които малко граници остават непрекрачени. Дори Дийк има доста брутално откровено отношение към повечето персонажи, които среща по пътя си. Е, защо тогава наричам тази игра “уютна”?
Ами, просто е. Всичко е твърде чисто. Персонажите изглеждат добре измити и сресани, а уж са прекарали две години без душове, тоалетна хартия и перилни препарати. Интериорите изглеждат приветливи, вместо да тънат в прахоляк и гнус. Природата е китна и зелена, пълна с тучни поляни и горички. Хеликоптерите на НЕРО сякаш току-що са излезли от завода. Дори кървищата са обрани и изкуствени. Всичко стои сякаш е декор и всеки знае, че просто участва в една пиеса.
Изключение правят единствено зомбитата, чийто “гнезда” са подобаващо гнусни на вид, или пък масовите гробища. Обаче и самите зомбита имат един такъв, стерилен вид. Всичко това подбива цялата атмосфера и прави играта да прилича на сериал по Hallmark, който човек гледа в някой мързелив следобед.
Техническа презентация
Графиката и звукът са на ниво, без да впечатляват. Физиономиите на персонажите, особено на Дийкън, са доста изразителни и играта често използва този факт да комуникира информация невербално, дори извън кътсцени. Дийк има контекстуални реплики за почти всяко действие, което извършва, подобно на Елой от Horizon Zero Dawn, което в началото е яко, ама като ги чуете няколко дузина пъти става леко досадно.
Моторът издава подобаващо ръмжащ рев, което повдига настроението, когато си пърхате с него из провинцията, но същия тоя шум е и магнит за всички врагове в околията. Огнестрелните оръжия също издават шум, така че ако искате да сте тихи, трябва да използвате заглушители или да прибегнете до ръкопашен бой.
Основните игрови механики са компетентни, но еднообразни и към края вече ми беше по-скоро досадно и играех само за да видя как ще свърши историята. Липсата на разнообразие в страничните мисии, както и скромните мащаби на отвореният свят са още един сериозен минус, който може да откаже превъртането на играта докрай. Все пак, препоръчвам упоритост, защото обратът на финала е добър и оставя сериозна кукичка за потенциална втора част.
Заключение
Days Gone представлява глътка свеж въздух в жанра на зомби апокалипсиса, откъм наративна гледна точка. Уви, откъм игрална страна представлява поредният шаблонен екшън-адвенчър с отворен свят, с малки нововъведения. Въпреки сухият геймплей, заглавието предлага относително интересна история, която според мен си струва да се проследи.
Трудността на играта не е голяма, респективно е перфектна за онези моменти, когато на човек просто му се играе нещо за отмора в края на тежък или неприятен ден. Пък и ми беше достатъчно забавно първия път, че наскоро преиграх играта в режим ню гейм плюс.
Концепцията “рокери срещу зомбита” според мен си заслужава вниманието. Светът се нуждае от повече такива идейни експерименти. Пък и пазарът показва, че има търсене. Следователно, Days Gone може да се приеме за успешен творчески проект, макар и с някои уговорки.
Ревю на Дрейк Вато
Последни коментари