Здравейте, скъпи фенове на Цитаделата, вие сте с ежеседмичното ми ревю и днес ще направим малка почивка от азиатските продукции за да ви представя вторият и последен сезон на сериала Castlevania: Nocturne. Подходих със смесени чувства към тази история, защото всички си спомняте колко много бях разочарован от това, което видях в първия сезон. Дори имаше един период, в който се бях зарекъл да не давам шанс на сериала, но вътрешното ми чувство ме разубеди. Не съжалявам. Британският сценарист Клайв Брадли си е взел поука от „ветровете на промяната“ и е успял да запълни много от дупките, които превърнаха първият сезон на тази интересна и вълнуваща история в политкоректен „уок“ буламач. И как няма – та все пак става въпрос за Френската революция.
Краят на предишния сезон ни завари в много тежко за нашите герои положение тъй като стана ясно, че главният злодей в сериала – легендарната графиня Ержебет Батори – всъщност е преродената Сехмет. Дотук се стига след като група амбициозни вампири, водени от древната Дролта решават да призоват духа на божеството. Водена от отмъстителни чувства към баща си Ра, Сехмет решава да изяде слънцето, което ще хвърли земята във вечен мрак и ще даде възможност на вампирите да постигнат безгранична власт. Вторият сезон ни отвежда отново в китното френски градче Свети Доминик, където Ержебет – Сехмет подготвя армията си за щурм на Париж, а оттам – и над цяла Европа. През това време изневиделица се появява Алукард, който помагат на Рихтър Белмонт (пра-внукът на Тревор) и неговата приятелка Анет да избягат от лапите на Дролта. Следващите дни са много трудни за тях тъй като голяма част от населението на градчето доброволно се присъединява към Ержебет, а те са принудени да избързат за Париж, където лежи древен артефакт, който може да спре пришествието на Сехмет. Очаква ги последната битка с древните вампири, който са решени на всичко само и само за да завършат успешно ритуала, който ще хвърли земята във вечна нощ.
Вторият сезон на Castlevania: Nocturne определено представлява крачка напред в опита на екипа му да се дистанцира от провала с третия сезон. Основната заслуга за това се пада на Алукард, който постоянно излъчва здрав разум в сюжета и – малък спойлер – който оцеля независимо от зловещите слухове за това, че Брадли е планирал нещо друго. Положителен напредък се забелязва и в образите на Рихтър и Анет – Белмонт се е превърнал в уверен и смел мъж, а Анет вече не дразни толкова с постоянни си оплаквания за това, че е бежанец във Франция. Злодеите определено са на ниво и изразяват всичко онова, което много фенове мразят – агресивен и доминантен феминистки орден от вампири, който счита всички останали за свои подчинени. Уви, от сериала има какво още да се желае. В малко повече идват сцени като тази, в която Алукард е зачислен към Якобинския клуб и се бие по улиците на Париж рамо до рамо с Робеспиер, постоянното хленчене на Олрокс, който като че ли пазеше истинските си сили за най-накрая или пък патетичният дух на Мария, която в края на филма призова всички колаборационисти на Ержебет да бъдат екзекутирани. Но пък битките и екшънът в този сезон са несравними с всички останали в сериала. Ето затова мога само да съжалявам, че няма да видим още сезони от тази хубава история, в която пораженията от уок движението да бъдат превъзмогнати напълно.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов
Използвам публикацията на доцент Иванов, за да ъпдейтна как вървят седмичните анимета:
Yami Shibai 14 – прилично, но без да блести, с история за стара играчка, обсебена от духа на домашен любимец
UniteUp S2 – крачка назад, мудничък епизод за посещение на героите от Протостар до събитие, откъдето е един от тях (Банри)
Promise of Wizard – много зле, досадно аниме без екшън. На ръба да се откажа от него, но все още не се решавам на тази стъпка