Captain Earth е много красиво аниме от 2014-та година, дело на режисьора Такуя Игараши (Star Driver) и продуцентското студио Bones. Макар да разказва позната като сюжет история – млади пилоти на гигантски роботи пазят Земята от извънземни – то печели зрителя с изключително красив рисунък, добър саундтрак, на моменти нелинеен разказ, съчетан с оригинални концепции и като цяло завладяваща атмосфера, които ме карат да му поставя висока оценка.
Даичи Манацу е син на астронавт, изгубил живота си в битка с Килтганг – извънземен роботизиран организъм, който идва от орбитата на планетата Уран и иска да изсмуче живота на Земята. Последното нещо, което чичото на Даичи иска е той да тръгне по стъпките на баща си, но когато един ден момчето вижда странен феномен, интуицията го отвежда до място, където преди години е срещнал две много странни деца – момчето Тепей и момичето Хана. Тогава Даичи е пробудил Хана от сън с присъствието си, преди да бъде разделен от новите си приятели. Сега той ги намира отново – като жертви на военен експеримент, в който организацията “Глоуб” се опитва да защити Земята от Килтганг. Даичи се оказва на правилното място в правилния момент и скоро поема управлението на огромен робот, който единствен може да спаси човечеството…
Звучи ви объркано? Добре, защото нататък става още по-странно.
Captain Earth е аниме, което потапя зрителя в себе си, все едно влизаш да се къпеш в морето – хем трябва да му се довериш и да го познаваш, хем да си имаш едно наум, че то винаги остава непредвимо и неразгадаемо. Сценаристите са изградили комплексен сюжет с няколко преплитащи се нишки, по които вървят симпатичните, бих казал очарователни герои на историята, като мога да отлича не само протагониста Даичи и приятелите му, но и неговите противници, сред които любимец ми е своенравния Амарок. Екшънът е добър от самото начало и достига кулминацията си в края, който е с мащаб, напомнящ на най-епичните сериали за “Гъндам” и “Трансформърс”, но все пак различен от тях. По-запленяващи за мен обаче бяха атмосферата, взаимоотношенията между героите и пътят, който изминават характерите на всеки един от тях. Точно те – както беше случаят и със Star Driver – направиха гледането на това аниме преживяване за мен. В Интернет забелязах, че някои от ревютата на англоговорящи зрители, най-вече американци, са отрицателни, като се критикува липсата на кохерентност и изчерпателност в сюжета. Мога само със съжаление да наблюдавам такива мнения, които забелязах и при Star Driver. Mecha аниметата на Такуя Игараши не са плоска продукция като новия “Волтрон”, която се стреми да подреди митологията си в удобни кутийки, лесно разбираеми за ангажирания политически в туитър хипстър, намиращ дълбок смисъл в банални и по същество пропагандни послания. Те са опит са диалог с ума на зрителя, който разчита колкото на наратива, толкова и на визията, а също и на самата емоция, за да изгради цялостното впечатление у зрителя. Затова мога да препоръчам тази история на онези наши читатели, които са почувствали интуитивен интерес към това аниме, докато четат ревюто за него – убеден съм, че точно те са и тези, които ще го оценят.
Последни коментари