Buried Memories (Ishmael Jones #10)

buried memories

Хубаво е човек да има опори в постоянно променящия се свят. За мен една от тях е британския писател Саймън Р. Грийн. Каквото и да стане, знам, че по всяко време той може да извади книга, която спокойно мога да определя ако не като шедьовър, то поне като нещо, ударило ме право в сърцето на макс, което може би е и по-ценното. Такава книга е и “Погребани спомени”, юбилейната десета част от приключенията на извънземния агент Ишмаел Джоунс.

Някога хората са гледали към звездите с надежда и почуда, без да подозират, че там се води война. Нейна жертва е и индивидът, днес известен с името Ишмаел Джоунс – тайният суперагент, пътуващ от тъмната страна на пътя, за да разгадава мистериозни и паранормални убийства. През 60-те години неговият космически кораб се е разбил в покрайнините на малко английско градче и за да оцелее, компютрите му го превърнали в човек. Сега, когато вече има смисъл да бъде такъв заради любимата си Пени Белкор, Ишмаел се отправя обратно към това градче, за да открие истината за себе си – и с риска човещината в него да изчезне като съня на онзи със златна кръв, предопределен да крачи във вечността…

“Погребани спомени” е страхотна книга, в която Грийн отново развинтва неудържимото си въображение, но поставяйки го в рамките на идилично английско градче, където нищо не е каквото изглежда – на пръв поглед е разкошно като от картичка, но това е и мястото във Великобритания с най-много изчезвания, а местните са недружелюбни към всеки, опитал се да разгадае тайните им. Освен това работата не оставя Ишмаел дори когато е по лични задачи и по петите му върви убиец, който ликвидира всеки, способен да даде отговори на въпросите му. Саймън пак блести с уникалното съчетание от чувство за хумор и смущаваща атмосфера на загадъчност, която тревожи ума, а героите му са колоритни и живи – алчната хотелиерка, която обича да си пийва и се възмущава от собствените си цени, библиотекарят ентусиаст, криещ това, че е гей с манията си по извънземни, писателят от провинцията, пишещ много книги понеже не е достатъчно популярен, че да си оправи живота с една. Галерия от невероятни образи, населяващи един зашеметяващ сюжет. Това само Саймън Грийн го може и е страхотно, че все още го прави дори след Night Fall, последната книга от поредицата The Secret Histories, изпълнила през 2018-та ролята на епохален завършек във вселената му. Но дори ако книгите за Ишмаел Джоунс са послепис, успяват да си заслужават, да не отстъпват, на моменти дори да превъзхождат историите от старите големи серии. Защото са на Саймън Грийн, а неговото писане е като хубавото уиски – с времето само отлежава, за да става все по-добро и по-добро.

Ревю на Александър Драганов

 

Оставете отговор