Batman: The Doom That Came to Gotham e пълнометражна анимация на ужасите, която съчетава историите по комиксите на популярната марка DC с митологията, създадена от ума на големия американски писател Хауърд Лъвкрафт. Резултатът е смразяващ рисуван филм, напомнящ на творба от Джон Карпентър.
През 1908-ма година родителите на малкия тогава Брус Уейн биват убити по особено жесток начин пред очите му. Момчето обикаля години след това по целия свят, усъвършенствайки умения в бойните изкуства и развивайки рационалното си мислене с идеята един ден да се върне в родния си град Готъм и да се превърне в символ на справедливост. Малко преди прибирането си обаче той посещава напълно провалената експедиция до Антарктика, водена от професор Осуалд Кобълпот, а решението му да вземе един от членовете й като затворник обратно към цивилизацията се оказва грешка. Скоро след като се завръща в дома си, Брус става свидетел на поредица от необясними и зловещи събития, пред които дори силите на супергероя Батман, в който опитва да се превърне, изглеждат недостатъчни…
DC имат една от най-великите фентъзи вселени и макар често да се дънят с високобюджетните си игрални продукции, анимациите им обикновено се получават чудесно. Batman: The Doom That Came to Gotham е поредният такъв пример, като представлява изключително интересен експеримент за преплитане на характерните истории за прословутия Черен рицар с разказите на Лъвкрафт. Резултатът е изключително психарски, като много сполучливо са комбинирани характерите на познати суперзлодеи с мрачните богове от мита за Ктхулу. Талия и Ра’с Ал Гул не са били толкова заплашителни от трилогията на Нолан насам, а това което става с Харви Дент е неописуемо. Дори закоравелите фенове на по-мрачни истории а ла Франк Милър и Алън Мур може обаче да се спекат на някои от моментите, излезли като от класическите хоръри “В бездната на лудостта” или “Принцът на мрака” на Карпентър, така че едно наум, като решите да го гледате – готин е, но не за всеки.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари